Фундаментални принципи на Християнската общност

теми за Християнската общност
Red Baron
Мнения: 16
Регистриран: пон дек 11, 2017 12:47 pm

Фундаментални принципи на Християнската общност

Мнение от Red Baron » пон дек 11, 2017 2:32 pm

През последните години все повече християни по целия свят обръщат поглед към християнския живот в общност. Това ни най-малко не е случайно, а действие на пробуждане задвижено от Божият Дух по цялата земя.

Нещо повече в последните времена единствените християни, които ще имат шанс да устоят в идващите събития - това ще са тези, които живеят по начина по който Бог винаги е имал предвид Неговите хора да живеят - а именно като част от духовно тяло, имащо свой собствен живот независим от света, неговия вървеж и неговите непрестанно увеличаващи се безумия.

За съжаление мнозина, които обръщат очите си към живота в общност са водени или от погрешните мотиви или от погрешните разбирания, което често води или до разпад на общността или до превръщането и в подтискащ култ, който е обзет от мания за ексклузивност и неповторимост.
Едно от най-ценните неща, които може да научи човек за живота в общност не е от успехите на тези общности, а от техните провали. Един провал може да разкрие много повече разбиране за нещата от един успех. И като казвам провали, аз нямам предвид тотален провал, а частични провали, които спъват или обременяват общността. В тази тема аз бих искал да синтезирам наученото, както и извлечените поуки и мъдрост, като искам да направя това за обща полза. Всеки може да разсъждава и да направи своите изводи и заключения.

В началото обаче бих искал да започна с някои популярни митове относно общностите.

Мит No.1 - Всички опити за живот в общност/комуна са се провалили и са доказали, че такъв начин на живот е невъзможен.

Този мит се държи най-вече от хората, които отхвърлят живота в общност и използват подобен "аргумент" за оправдание на това си отношение. Истината е че историята познава множество провалени общности, но също така тя познава и множество общности, които са имали различна степен на успех, някои от които са имали и имат превъзходен успех.

Изсред успешните общности най-голямо впечатление правят тези, които произлизат от анабаптиското движение, което по официални данни започва някъде през далечната 1525-а година. От тогава насам вече 490 години различни групи произлезли от това движение продължават успешно да живеят в общности. Най-известните от тях са амишите, но има и други групи като хутерити, менонити, брудерхоф и прочие, които също живеят в напълно успешни общности останали здрави и цели стотици години. Анабаптистки общности има по целия свят включително в САЩ, Канада, Южна Америка, Франция, Великобритания, Швейцария. Важно е да се отбележи, че тези общности не просто са оцелели за стотици години, но също така, те са били подложени на жестоки гонения и изтребление и са обиколили половината свят преди да успеят да се установят на безопасно място.

Освен анабаптиските общности има и такива, които произлизат от руското православие. Някои от тях са напуснали Русия след комунистическата революция преди близо 100 години и до ден днешен тези общности са се запазили на други континенти. Сега се завръщат обратно в родината си. Те също са свидетелство за устойчивостта на общността през най-трудните времена на гонение, преследване и изтребление.

Мит No.2 - Общността е бягство от реалността, затваряне в манастир.

Хора, които твърдят подобни неща обикновено приемат общоприетата представа за живота за единствената възможна реалност. Всяка друга реалност за тях е "бягство от реалността." Докато Писанието учи, че целия свят заедно с неговата мъдрост лежат в лукавия, който е лъжец и на лъжата баща. Общоприетия мироглед е не само лъжлив, но и в директен конфликт с Божиите реалности и пътища. Живота в общност не е бягство ОТ реалността, а тичане КЪМ реалността. Той е преоткриване на Божиите реалности, на реалния начин на живот, такъв какъвто Бог го е имал предвид от самото начало.

Що се отнася до манастирите, то е имат напълно различна концепция от тази на християнската общност. Семейството е в центъра на общността, докато манастирите забраняват брака. Друга фундаментална разлика е че манастирите имат за цел самовглъбяване и лично духовно усъвършенстване, докато християнската общност има за цел реализацията на Божиите цели на Земята, като усъвършенстването във вярата е само средство, а не цел само по себе си. Ролята на общността е да демонстрира Божията многообразна мъдрост на Земята и Неговото праведно управление пред небесните началства и власти (Еф 3:10), което включва всички полове, раси и възрасти. Христовата общност е светлина и сол на народите, с други думи тя представлява модел за подражание на всички народи. А ако всички народи последват модела на манастира те ще изчезнат след едно поколение. Христовата общност е пример за усвояване и управляване на Божиите ресурси на Земята и пример за праведно самоуправление на народите и местните общности. Призванието на Христовата общност е да бъде светлина на света, да покаже на един напълно объркан и на път да се самоунищожи свят как да живее и как да се възстанови от разрухата. Градския християнин няма и понятие от такова нещо. Той може да преподава на света само религия на лично спасение, за ходене в рая и избягване от ада. Което става с кратка молитва за "покаяние" и посещение на клубни сбирки на местната черква. Градския християнин не знае как да управлява Божиите ресурси, нито как да организира праведно и справедливо самоуоправление на група от хора. Той знае как да взема пари на заплата и как да ги харчи в супермаркета. А за управлението ходи да гласува на "избори", защото според него света вече е измислил как да се управляват и ресурсите и хората и единственото нещо, което не му достига на света е че не е достатъчно набожен и не ходи на черква. Затова и всичко, което той може да предложи на света е порция набожност и посещения на черква. А всякакъв фундаментален разрив със света и неговия вървеж на градския християнин му изглежда като манастир, култ, крайност или чиста доза лудост.

И така ще премина към принципите, които до момента съм разбрал относно общността и нейното функциониране, засягайки и духовните и социалните и физическите аспекти.

1. Духовен фундамент.

По самия произход и основно значение библейската дума за "грях" означава "пропускане на целта". Ето защо завръщането към истинската и предвечна Божия цел е единствения начин за фундаментално скъсване с греха. По своята същност Христовата общност съществува за да служи на Бога и Неговите цели и намерения на Земята, точно както тялото съществува за да извършва онова, което главата иска да направи. Ако обаче тялото е болно, или немощно или осакатено, то няма да може да изпълнява своята основна роля.

Ето защо на първо място за да има здрав духовен фундамент, една общност трябва да бъде положена върху изясняване и изпълнение на Божиите цели от една страна и оздравяване на тялото от друга за да бъде то годно за изпълнение на тези цели. Сега може някой да дойде и да каже - "Христос е основата". Така е написано, обаче ако погледнем ще видим че същото твърдение го правят и градските християни и всякакви секти, култове и еретици, така твърдят и католиците и православните и протестантите - при все това всички живеят и вярват по съвсем различен начин. Затова аз не използвам този израз като клише, а се опитвам да изясня какво се съдържа в него. Понеже гореспоменатите групи използват същия израз, но всеки налива различно съдържание в него. Поради тази причина аз смятам, че ще е от полза да се фокусираме не на израза, а на издирване на истинското му съдържание.

Една от най-големите грешки, които правят много общности е че те се фокусират около някакво специфично учение или личността на някой специфичен човек и изграждат своята духовна идентичност на базата на това учение или този човек, който обикновено има претенциите за пророк, специален небесен пратеник, апостол и прочие. С други думи тези групи се формират върху основата на презумпцията, че вече са НАМЕРИЛИ нещото. От друга страна онова, което аз разбирам от Писанието е че живота на християнина, респективно на Христовата общност е живот на непрестанно търсене, издирване, изследване и намиране.

Когато Иисус беше на земята сред учениците Си, Той им каза "търсете и ще намерите". Не им каза - ето Аз сега съм сред вас, Аз съм основата, намерили сте вече, няма какво повече да търсите. Вместо това Той, Който е основата ги учеше да търсят и да намират. С други думи, част от това да си върху Христос като основа означава да си постоянно предаден на търсене, издирване и намиране на Божиите пътища и цели и да си предаден на тяхното изпълнение. Ето защо съм дълбоко убеден, че една от фундаменталните роли на Христовата общност е да бъде среда за непрестанно издирване на Божиите пътища, на Божията многообразна мъдрост и нейното реализиране на Земята. И точно тук идва нещо, което е от критична важност да се разбира, а именно, че Божията мъдрост е толкова многообразна, че тя не може да се изчерпи с онова, което една местна общност е в състояние да усвои и демонстрира. Поради тази причина ние можем да очакваме да има голямо многообразие във формите и реализацията на много от практиките в Христовата общност. Това многообразие е не само допустимо, но и напълно желателно, ако бъде в рамките на здравия фундамент на вярата според ученията на писаното Божие Слово. Нещо повече в това разнообразие се крие красотата и уникалността на Божия промисъл и славата на Неговото Творческо величие.

2. Уредба на начина на живот

Често пъти общности създадени с много желание за праведен живот се провалят или разпадат поради неадекватна уредба на отношенията между хората. Най-общо казано основно има два начина на уредба на общностния живот. Единия е основан на общата собственост, а другия на индивидуалната собственост.

При общата собственост начина на живот наподобява идеалите на комунизма. И обикновено в негова подкрепа се цитира пасажа от Деяния 2:44-47.
Наистина някои християнски групи са залитали и залитат към идеите за равенство, безимотност и обща собственост, но това е по причина на това, че никога не са успявали да схванат правилно пасажите по които са мислили, че се водят:

Деян. 2:44-47 И всичките вярващи бяха заедно, и имаха всичко общо; и продаваха стоката и имота си, и разподеляха парите на всички, според нуждата на всекиго. И всеки ден прекарваха единодушно в храма, и разчупваха хляб по къщите си, и приемаха храна с радост и простосърдечие, като хвалеха Бога, и печелеха благоволението на всичките люде. А Господ всеки ден прибавяше на църквата ония, които се спасяваха.

Този пасаж е бил причината на основаването на много християнски комуни, които са искали да следват примера на апостолите според както е описан по-горе. Мнозина обаче са пропуснали да схванат добре значението му и са направили произволно и своеволно тълкувание и приложение.

Някои са видели в него премахване на личната собственост, което със сигурност не е това, което пасажа учи. Погледнато на пръв поглед обаче човек би помисли, че трябва да продаде всичко, което има да занесе парите в обща каса и да се разпределя от някого на всеки според нуждата. Именно така са го разбрали някои от анабаптистите, така са го и приложили. За да бъде обаче установено едно нещо като учение в Писанията е необходимо да бъде потвърдено от два или 3 пасажа. В случая имаме един и е нужно да погледнем поне още един или два за да видим какво точно Писанията ни учат.

Деян. 4:32-37 А множеството на повярвалите имаше едно сърце и душа; и ни един от тях не казваше, че нещо от имота му е негово, но всичко им беше общо. И апостолите с голяма сила свидетелствуваха за възкресението на Господа Исуса; и голяма благодат почиваше над всички тях. Па и никой от тях не беше в лишение, защото всички, които бяха стопани на ниви или, на къщи, продаваха ги, и донасяха цената на продаденото, и слагаха я при нозете на апостолите; и раздаваше се на всекиго според колкото имаше нужда.
Така Йосиф, наречен от апостолите Варава (което значи син на увещание), Левит, родом Кипрянин, като имаше земя, продаде я, и донесе парите та ги сложи пред нозете на апостолите.


Този пасаж потвърждава практиките от предния, но заедно с това и пояснява точно какво се е правило и какво се има предвид под "всичко им беше общо". Пасажа ясно показва, че практиката на ранната църква не е била, че никой не е притежавал никакъв собствен имот, а че никой не е СЧИТАЛ нещата които притежава само за своя собственост, но ги е споделял доброволно с останалите без да губи правото си на собственост върху притежанията си.

Начина по който някои четат и прилагат стих 32 е следния:

"А множеството на повярвалите имаше едно сърце и душа; и ни един от тях не притежаваше никакъв имот и вещи, но всичко им беше общо"

Докато в действителност написаното в стих 32 не само не отменя, но напротив потвърждава частната собственост. Като в същото време показва как се практикува учението за любовта според което, всеки доброволно е споделял своето с останалите, но при все това остава единствения овластен настойник на собствеността си.

Като човек, който е живял в социалистическо общество аз много добре знам, какъв е проблема на общата собственост. Този проблем е пълната липса на персонална отговорност за собствеността, което води до разруха на общото притежание. Ето защо Бог не премахва персоналната собственост и отговорност за имота и притежанията, както виждаме и от притчата за талантите. Господаря не повери 16 таланта на 3-мата слуги и после да им търси колективна отговорност, но повери персонално на всеки според както е намерил за добре и след това им търси персонална отговорност за управлението на повереното.

Друго противоречие на колективната собственост с Писанията е учението за даването. Библията учи, че Бог обича онзи, който дава с радостно сърце (2Кор. 9:7). Ако собствеността е колективна, а не персонална, то е невъзможно да се практикува персонално даване. А така и няма как да се дава с радостно сърце. Аз съм виждал комунални общности където никой няма нищо свое, но всичко е общо и тези хора са лишени от възможността да дават с радост.

1Кор.16:2 В първия ден на седмицата всеки от вас да отделя според успеха на работите си, и да го има при себе си, за да не стават събирания, когато дойда.

В този пасаж виждаме, че хората са имали собствен бизнес и всеки е отделял според успеха на бизнеса си, това няма как да се каже за хора които нямат персонална собственост.

Смисъла на Христовия живот заедно не е липсата на персонална собственост и бизнес, а е в доброволното съединяване на персоналната собственост и бизнес в преследване на Божиите цели на земята. Затова Писанието говори не за равенство, а за единство. Не за хомогенност, а за единение на различностите, които е създал Бог. Единство между бедния и богатия, между силния и слабия, между младежа във вярата и старейшината, единство изработвано чрез връзките на любовта.
Тъй като споменах за анабаптиските общности преди това следва да кажа, че двете основни течения на тези общности Амиши и Хутерити (Hutterites) са представители на тия два вида уредба на собствеността. Амишите живеят на принципа на индивидуалната собственост, а Хутеритите на принципа на общата собственост. Удивителното е че и двете общности са оцелели вече повече от 450 години - много преди сегашната вълна на осъзнаващи се общности. Въпреки, че по убеждение аз съм против общата собственост, като небиблейска за мен Хутеритите са доказателство за това, че когато една общност е движена от истинска любов към Отец, тя може да процъфти и оцелее дори и в условията на християнски комунизъм. Живота при тях прилича на разходка из райската градина, но под повърхността общата собственост е създала много проблеми, противоречия и много горчивина. Причината е че човек без собственост не се различава от роб, при това роб в ръцете на други човеци, които управляват общата собственост. Такава ситуация напълно лишава мъжа от неговата фундаментална роля на глава на семейството, чиято глава не е и не може да бъде никой друг освен самия Христос (1 Кор. 11:3). Ако сме роби ние сме роби спрямо Христос, но в никакъв случай не трябва да ставаме роби на човеци (1Кор. 7:23). При все това групи като тези на Хутеритите доказват, че вярата и страха от Бога са способни да направят една общност да процъвти и оцелее дори и когато са възприели проблемна уредба на своя начин на живот. Всички знаем, че комунизма като идеология е утопия, но християнския комунизъм на Хутеритите не е утопия, а е доказано стабилен и успешен за последните 450 години. За мен това е свидетелство за огромния потенциал за успех на една общност, която се е посветила да върши Божията воля, дори и да допуска определени грешки.

При все това повечето от вас най-вероятно никога не сте чували за Хутеритите, но едва ли има някой от вас, който да не е чувал за Амишите. И причината за това е че тяхната уредба на живот е много по библейска и затова и те като общност са много по-успешни. Може би мнозина са чували за прословутото "вдигане на плевня от Амиши" (Amish barn raising). Ако не сте потърсете някое видео с този израз и ще видите за какво става въпрос. Стотици мъже работят върху строежа на свой събрат, като всеки помага безвъзмездно и така за 2-3 дни вдигат постройка която би отнела месеци за построяване от някоя професионална строителна фирма. Всеки е отишъл да помага на брата си със собствените си инструменти, по своя воля и без да се чувства длъжен или насилен от някой ръководител, който командва живота му. Докато когато Хутерити започват да строят там отговорника назначава днес, кой от общността къде ще работи. Всичко се прави по задължение и човек просто няма избор. Липсва радостта от доброволната и сърдечна помощ на другия, защото всичко става по задължение и често по принуда. Днес си назначен на строителния обект, утре си пратен в свинефермата, а после на полето да работиш.

Друга разлика между Амиши и Хутерити е че Хутеритите имат централизирано управление, нещо като духовен съвет, който контролира духовните въпроси и начина на живот на всички отделни общности. Самите хутеритски общности са стотици с общо над 200 000 души в тях при все това никоя общност няма автономия. Духовния им съвет може да отлъчва цели общности от общение с конфедерацията на общностите. При Амишите е точно обратното - няма никаква централизация. Всяка общност се самоуправлява. Общението е на доброволни начала. Всичко става по взаимно разбирателство и съгласие. Всяка общност избира своите правила по които да живее и да се управлява. Разбира се ако дадена общност прецени, че друга общност е отишла твърде далеч, тя е свободна да прекрати общение с тези, които счете, че са в компромис. По важното е друго - децентрализация и самоуправление, доброволна и сърдечна кооперация и сътрудничество, индивидуална собственост съединена на принципа на общите цели и братолюбието. Това е модела на Амишите. И по всички признаци той е много по-близко до библейския пример отколкото този на Хутеритите. Разбира се сред Амишите има и много странности и много нереални неща, но за целта на тази тема за нас е важно да видим добрия пример там където може да се намери, както и да се поучим от грешките на другите.

3. Закон и ред в общността

Това е въпрос, който сам по себе си има потенциала да съсипе или въздигне една общност. Неправилния ред в общността може да доведе хората в нея до униние, депресии и дори самоубийство. Историята познава не един и два подобни случаи. В повечето случаи това се получава когато един човек по един или друг начин узурпира властта и постави себе си на мястото на Христос като глава над останалите мъже. В по-редки случаи това узурпиране може да стане не от един човек а от сплотена група "водачи".

При общата собственост изпадането в ръцете на човеци е неизбежно, защото свободата и собствеността са пряко свързани. Ако някой управлява твоята собственост (или направо те лиши от нея) рано или късно ще управлява и твоята вяра. Точно поради тази причина индивидуалната собственост беше фундамента в живота на древния Израел. Бог отдава толкова голямо значение на индивидуалната собственост, че дори определя Юбилейната година за да може онези, които по един или друг начин са изгубили собствеността си да могат да я възстановят. Нещо повече Бог никога не е имал предвид да има държава и държавна собственост в Израел. Вместо това Той беше определил хората да бъдат съдени на основание на Закона чрез пророци и съдии носещи Неговия Дух. Но тези пророци и съдии нямаха смисъла на царе, институции или държавна власт. А бяха надарени с Божия мъдрост да решават мъчни дела и спорни казуси.

Основното обаче е че те имаха Закон, който беше даден чрез Завет. През хилядите години на съществуване християнските общности, а по-късно и институции са изпитвали огромна нужда от закон, който да води тяхното съществуване и функция. Поради тази причина са правени множество опити за "сглобяване" на някакъв "църковен закон" чрез селективно избиране на пасажи и принципи от Закона на Моисей и неща извлечени от писанията на апостолите. Така се е достигнало до църковния канон, който е резултат от подобни опити за сглобяване на някакъв закон, който да върши работа на християните. Основното, което искам да подчертая в случая е че християните от различните генерации са чувствали наличието на вакуум, на празнина на нуждата от закон, който да сплоти и дефинира тяхното съществуване. По същата причина и същия начин Амишите са съставили своя Ordnung,който на практика определя закона и реда в тяхната общност.

Според мен всички тези хилядолетни опити на християните да съставян свой "християнски" закон е следствие на фундаменталното неразбиране на Естествения закон, който Бог е поставил в сърцата на всички човеци. Това е закон написан на сърцата ( Римл. 2:15) и няма нужда от написването на някакъв друг закон. Вместо това този закон трябва да бъде издирен и осъзнат от всички.

Това, което искам да кажа за нуждите на тази тема е че Естествения закон се свежда до два най-прости принципа:

(1) Изпълни всичко, което си се договорил да изпълниш.
(2) Не нахлувай в живота и собствеността на другите.

Ако тези принципи бъдат схванати и приложени, това ще бъде солидна основа за реда във всяка една общност. Години наред наблюдавам как тези принципи практически обхващат и покриват абсолютно всички житейски ситуации. Досега не съм виждал нито един случай на конфликт и възникване на проблеми и неразбирателство между хора, които да не са в следствие от нарушението на единия или другия принцип.

Другото, което искам да кажа е че тези два принципа са много по-фундаментални от Закона на Моисей, защото без тях никой закон и никой завет не би имал никаква сила или значение. Някой би казал - но ако са толкова важни - къде ги пише в Библията? Отговора е че те са написани на плочите на сърцето от Твореца, те са част от самия дизайн на човека като разумно същество. И начина да откриете, че това е вярно е като се опитате да намерите дори един честен човек, който да отхвърли и отрече абсолютната справедливост на тези два принципа. Това са основополагащите принципи на човешката съвест. А според Писанието вяра без съвест е като пробит и потъващ кораб (1 Тим. 1:19).

Какво е онова, което принципите на Естествения закон ни учат за реда и живота в общността?

На първо място ни учат, че всяко нещо в общността трябва да става по взаимно съгласие и взаимни договорки. Т.е договорните отношения са фундаментални за общността. Ако разгледаме внимателно Писанието ще видим, че това е фундаменталния принцип от който се ръководи самия Бог. Той никога не прави нищо без завет, а знаем че завет означава договор. Когато Бог призова Авраам - Той направи завет с него. Като изведе Израил от Египет - Бог направи завет с тях за да може на този договор(завет) за бъдат основани отношенията между Него и народа Му. Когато Бог даде обещания на цар Давид относно потомството му, Той направи това посредством завет. Когато Христос се яви - Той сключи нов завет, нов договор. Ето защо Писанието свидетелства категорично, че Бог не прави абсолютно нищо без ясни договорни отношения. Именно поради тази причина първия принцип на Естествения закон касае вярността спрямо договорните отношения. Без договор и без вярност спрямо него абсолютно нищо градивно не може да се случи.

Втория фундаментален принцип говори за индивидуалната собственост и нейната неприкосновеност като фундамент на свободата и управлението на ресурсите. Никой човек няма абсолютна собственост, защото само Бог е собственик на всичко, което е създал. На нас е поверена ролята на настойници в която роля ние трябва да се намерим верни. Отказването от индивидуална собственост може да има вид на благочестие, но на практика това е отказване от индивидуална отговорност. А в България ние знаем до къде води колективната отговорност. А когато човек не носи на плещите си лична отговорност това винаги води до едно нещо - инфантилност и липса на зрялост. А това от друга страна прави човек податлив на всякакви внушения, манипулации и изкривяване на представите за реалността.

Делегирането на отговорност не касае само материалната собственост. То също касае и вярванията на човека. Днес християнството е в това безмозъчно и бездуховно състояние именно защото хората са поверили това какво да вярват на своите водачи и проповедници. А снабдяването на своите нужди те са поверили на светската система. Не е случайно че това е път към разрухата. Отговорността е страдание, а страданието и болката са неизбежна част от съзряването.

В една здрава общност всеки мъж е глава на своя дом, има своя собственост, като управлява и имота си и семейството си бидейки отговорен пред своята глава - Христос. Отношенията с останалите хора от общността се дефинират от взаимните договорки, както и от общата вяра и цели. В такава здрава среда - братолюбието има добра почва и свобода да се развива и процъфтява на напълно доброволен принцип без никаква принуда. Както е писано, че Бог обича онези, които дават на драго сърце, а не от принуждение (2Кор.9:7).

В общността има старейшини, но тяхната роля е да дават добър пример на останалите, бидейки по-зрели и по-опитни от тях. Старейшините могат да решават някакви общи въпроси, да бъдат съдии(арбитър) по спорове - било за материални или духовни въпроси, или дори да управляват някаква обща собственост (защото това, че всеки има индивидуална собственост не означава, че за обща полза хората не могат да направят нещо заедно и да съществува и обща собственост паралелно с индивидуалната, каквато комбинация е най добра). Трябва да се помни обаче че общата собственост винаги носи в себе си потенциала да се превърне в ябълка на раздора, затова към нея трябва да се подхожда с много мъдрост и внимание.

Да бъде някой старейшина не е административна длъжност, а е функция на по-голямата зрялост на някои братя. Ако някой старейшина се провали драстично в добрия пример, той автоматично губи своята старейшинска роля.

Събранията в общността могат да са спонтанни или редовни, но е силно препоръчително да няма църковна сграда за събрания и събранията да нямат структурата на театрално представление с някой човек седящ отпред а другите стоят като зрители на скамейки. Подобна структура води до дълбоко изкривяване на духовните реалности, както и ощетява функцията на мъжете като глави и учители всеки на своя си дом. Не след дълго подобна структура води до превръщането на събранията на светиите в "църковни служби" а църковните служби в професионално представление на дежурния проповедник. Това превръща Божиите хора от активни търсачи на Божията воля и път в пасивни слушатели на достиженията на някой духовен "супермен". А ако това се случи тази общност може да се счита за сериозно провалена в изпълнението на своите фундаментални функции. Именно затова Писанието учи, че събранията трябва да представляват сбор от издиреното от всички части на тялото (1Кор 14:26), а не да са еднолично шоу на доминантна личност.

Аз съм попадал и на такива общности, където водача се счита за недосегаем пророк, който тъпче и мачка останалите под предлог за тяхното "назидание и поправление" и това води до изключителна подтиснатост на хората в общността и до големи изкривявания на функционирането на общността. Виждал съм и общности, които имат за глава някой който е считан за пророк, но той не доминира, не упражнява власт над материалните и духовните придобивки на хората в общността и е като един от всички между тях. Но дори и тази ситуация не предпазва от уклона на делегиране на отговорността към водача и след смъртта му общността изпада в противоречие и разпад. Това ме е научило, че никога и никой човек не трябва да бъде в центъра на една общност. Но група от зрели братя трябва да носят равностойно бремето на водачеството.
Всеки е свободен да допълни казаното до тук!

Потребителски аватар
velko
Мнения: 398
Регистриран: пон дек 04, 2017 5:32 am
Местоположение: село Александрово
Контакти:

Re: Фундаментални принципи на Християнската общност

Мнение от velko » вт дек 12, 2017 6:50 am

Аз нямам за допълване, а просто впечатление, реакция
1. Благодаря за информацията относно собствеността и отношението на Амиши и Хутерити към нея
2. Ти направо ми разби мечтите за кооперативна без частна собственост
Наистина съм чувствал тази принуда от назначаването днес на нивата, утре на строителния обект... Защото 1 най много разбира кога за какво е ден.
Дълго време съм отричал това да имам частна собственост , мислейки, чес това показвам, че съм с нещо повече от другия, че мойта къща или градина ще е по хубава или по лоша, но наистина при Общата собственост, изработените продукти зимнина, шарлан... губи се персоналното отношение, когато виждах как един подарява на външни посетители нещо което сме изработили всички
И когато аз искам да подаря - не мога да го направя еднолично, защото вложената суровина не е моя, терена не е мой... и не знам, дали притежателите им биха одобрили постъпката ми...

Има го и този момент...!
--------------------
Общност "Нова Зора" :mrgreen:
*

Red Baron
Мнения: 16
Регистриран: пон дек 11, 2017 12:47 pm

Re: Фундаментални принципи на Християнската общност

Мнение от Red Baron » вт дек 12, 2017 7:18 am

Велко - най добрият баланс е смесеният!Аз лично застъпвам идеята, която е заложена в Деяния на апостолите, а тя е, че всичко им беше общо, но преломяваха хляб по къщите си, тоест имаха си къщи, а хората продаваха излишека си и го внасяха в общата каса за общи цели, тоест, ако обобщя моето виждане, то е, че трябва всеки да си има къща с градина, а нивите, пасищата и т.н. да са общи - така хем имаш лично пространство, хем крупната собственост е обща!Трябва да има и договор, че къщите с градините не могат да променят статута си!

Потребителски аватар
velko
Мнения: 398
Регистриран: пон дек 04, 2017 5:32 am
Местоположение: село Александрово
Контакти:

Re: Фундаментални принципи на Християнската общност

Мнение от velko » вт дек 12, 2017 11:04 am

Че защо да тръгва някой да променя статута им
В смисъл да ги прави от частни на Общностни ли?

По скоро би ме притеснил момента ако Петър и семейството му решат да напуснат общността, продавайки къщата си и на тяхно място се настани Методи и семейството му, които имат противоположни на нашите идеи
А Петър ще я продаде на Методи, примерно щото Общността не може да я откупи
Или щото Методи предлага по висока цена...
--------------------
Общност "Нова Зора" :mrgreen:
*

Red Baron
Мнения: 16
Регистриран: пон дек 11, 2017 12:47 pm

Re: Фундаментални принципи на Християнската общност

Мнение от Red Baron » вт дек 12, 2017 12:49 pm

Велко, точно поради цитираният пример трябва да има общ договор за промяна на статута, тоест това ще регулира излизането от общиарията!Можеш да я продадеш единствено на човек заинтересован от същата дейност, която извършва общността или на самата общност, като си длъжен да се съобразиш с възможностите на общиарията, тоест,, ако се наложи да изчакаш или да получиш вложените от теб средства в къщата(но не и в общата собственост) поетапно!Това е много важно, защото всички регулират приема, а никой не регулира изхода от общността!

Потребителски аватар
velko
Мнения: 398
Регистриран: пон дек 04, 2017 5:32 am
Местоположение: село Александрово
Контакти:

Re: Фундаментални принципи на Християнската общност

Мнение от velko » вт дек 12, 2017 9:34 pm

Ти интересувал ли си се, дали юридически е възможно да бъде оформен такъв договор между заселника и общността, който го ограничава на кого и как да продава частния си имот, ако напуска?

В смисъл имаш ли резултати от коментиране на въпроса с компетентно лице?
--------------------
Общност "Нова Зора" :mrgreen:
*

Red Baron
Мнения: 16
Регистриран: пон дек 11, 2017 12:47 pm

Re: Фундаментални принципи на Християнската общност

Мнение от Red Baron » ср дек 13, 2017 7:12 am

Не, но 100% ще има варианти!Може всичко да е собственост на сдружение в частна полза, което да предоставя самият имот на собственика за ползване и т.н. - юридическа форма ще се намери!

Донка Лимооонка
Мнения: 2
Регистриран: съб фев 17, 2018 3:59 pm

Re: Фундаментални принципи на Християнската общност

Мнение от Донка Лимооонка » чет фев 22, 2018 6:05 am

Здравейте,
Искам да благодаря на Red Baron за този материал, защото, ако го нямаше, едва ли щеше да се получи толкова нагледно за тези, които искат/имат очи да виждат, за тези, които имат уши да чуват, и тези, които имат глава да мислят. Също, Red Baron, да знаете, че си давам сметка, че щом днес поучавам, веднага ще се намери кой и мен да поучава. Дори съм имала разговори с братя, които са ме поправяли и поучавали. Имало е защо. Някой ден ще дойде някой, който знае и разбира по-добре и той ще поправя, ако се налага. Не го правя за упрек, а защото просто трябва да се каже истината. Отговорни сме пред духовния свят. Не се мисля за всезнаеща, но това, което съм отбелязала по-долу, са принципи и правила, които нямат измяна и промяна. Самата аз се смятам за човек, който тепърва се подготвя да стане ученик. Някъде съм в началото на забавачницата.
Също благодаря на всички, които ми помагат тук, на физически план, и от духовния свят. Може да ви е смешно, невероятно, но ние никога не сме сами, винаги има покрай нас някой, който да ни напътства, за добро или за лошо.

През последните години все повече християни по целия свят обръщат поглед към християнския живот в общност. Това ни най-малко не е случайно, а действие на пробуждане задвижено от Божият Дух по цялата земя.
Християни - Добре е да се знае, че Христос не е бил на земята, за да създава християни. Христос е изпълнил нещо, което е неповторимо и изключително важно за нас хората. Буквално Той е взел нашите грехове. Когато създаваме грях, след това ние го изкупваме чрез извършването на добро, но с това не се приключва. След това енергията от нашата грешка се натрупва в етера като агрегор, (има семейни, родови, народни и на всичките хора, които сме се раждали/въплъщавали на земята), Христос понесе/взе на себе си общочовешкия товар, доброволно. За да можем, след като всеки индивидуално си изплати задълженията, да може по-лесно да започне да се издига към Отца.
Нещо повече в последните времена единствените християни, които ще имат шанс да устоят в идващите събития - това ще са тези, които живеят по начина по който Бог винаги е имал предвид Неговите хора да живеят - а именно като част от духовно тяло, имащо свой собствен живот независим от света, неговия вървеж и неговите непрестанно увеличаващи се безумия.
Духовно развиващите се хора няма да останат незасегнати от лудостта на матрицата/ариманичната действителност. В „Откровение“ на Библията се казва, че накрая Бог ще съкрати дните заради избраните. Така че, ако някой мисли, че ще има привилегии или ще се облагодетелства, се заблуждава. Всички ще горим и ще се пречистваме. Разликата е, че едните ще го правят от гледна точка на кармичния закон, защото трябва – неосъзнато, а другите ще разбират какво им се случва и защо им се случва.
Един провал може да разкрие много повече разбиране за нещата от един успех. И като казвам провали, аз нямам предвид тотален провал, а частични провали, които спъват или обременяват общността.
Всеки опит е полезен. И тоталните провали говорят много.
Други стари общности – Освен анабаптиските общности има и такива, които произлизат от руското православие. Някои от тях са напуснали Русия след комунистическата революция преди близо 100 години и до ден днешен тези общности са се запазили на други континенти.
Анабаптистките – от Анабаптизъм (от гръцки ανα - „отново“, и βαπτιζω - „кръщавам“) е крайно реформаторско течение в християнството, което датира от XVI век.
Всяка друга реалност за тях е "бягство от реалността." Докато Писанието учи, че целия свят заедно с неговата мъдрост лежат в лукавия, който е лъжец и на лъжата баща. Общоприетия мироглед е не само лъжлив, но и в директен конфликт с Божиите реалности и пътища. Живота в общност не е бягство ОТ реалността, а тичане КЪМ реалността. Той е преоткриване на Божиите реалности, на реалния начин на живот, такъв какъвто Бог го е имал предвид от самото начало.
Добре е да си дадем ясна сметка, че ако е волята на Бог, човек може да живее спокойно и в Матрицата/света на Лукавия, но да живее така, че никога да не забравя, че е същество, което живее едновременно в три свята – земен, етерен и астрален. С други думи, да живее в този свят, но да не забравя, че не е от него. Животът в общност ще помогне, доколкото е възможно, на хората, които искат да учат, да се развиват. Ще им се даде предпоставка, помощ от техни братя.
Що се отнася до манастирите, то е имат напълно различна концепция от тази на християнската общност. Семейството е в центъра на общността, докато манастирите забраняват брака. Друга фундаментална разлика е че манастирите имат за цел самовглъбяване и лично духовно усъвършенстване, докато християнската общност има за цел реализацията на Божиите цели на Земята, като усъвършенстването във вярата е само средство, а не цел само по себе си.

Манастирите са изиграли ролята си, когато е трябвало. Няма място за сравнение. Бог ни е изпратил/дал толкова много знание чрез науката за Духа, че от нас се изисква да учим и да прилагаме. Човек може да учи и да прилага при различни условия и обстоятелства. Това зависи от неговото ниво на разбиране и развитие. Бог желае да вършим неговата воля, както един баща изпраща детето си на училище. От детето се иска само да учи, да не се занимава с друго. Именно ние се намираме в това положение. Целта на всичко е след много дълга и упорита работа тези, които преминат изпитите, да се върнат при Твореца. А другите ще чакат друга еволюционна вълна, която да използват разумно.
Ролята на общността е да демонстрира Божията многообразна мъдрост на Земята и Неговото праведно управление пред небесните началства и власти
Ангелите са преминали през по-благоприятни условия на развитие, при което са ги използвали разумно.
(Еф 3:10), което включва всички полове, раси и възрасти.

В духовната наука няма полове, раси, възрасти – това са принципи и закони.
Христовата общност е светлина и сол на народите, с други думи тя представлява модел за подражание на всички народи. А ако всички народи последват модела на манастира те ще изчезнат след едно поколение.

Размножителните органи са ни необходими, защото по този начин ние даваме възможност на други души (наши братя или сестри) да се въплътят, да дойдат на земята, за да се учат и чрез учението заедно напредваме еволюционно.
Градския християнин няма и понятие от такова нещо. Той може да преподава на света само религия на лично спасение, за ходене в рая и избягване от ада. Което става с кратка молитва за "покаяние" и посещение на клубни сбирки на местната черква. Градския християнин не знае как да управлява Божиите ресурси, нито как да организира праведно и справедливо самоуоправление на група от хора. Той знае как да взема пари на заплата и как да ги харчи в супермаркета. А за управлението ходи да гласува на "избори", защото според него света вече е измислил как да се управляват и ресурсите и хората и единственото нещо, което не му достига на света е че не е достатъчно набожен и не ходи на черква. Затова и всичко, което той може да предложи на света е порция набожност и посещения на черква. А всякакъв фундаментален разрив със света и неговия вървеж на градския християнин му изглежда като манастир, култ, крайност или чиста доза лудост.
Не намирам за удачно да се сравняват хората по този начин. Винаги един човек, стига да поиска и да положи усилия, може да се научи на всичко. Хората, които живеят в града, най-вероятно си имат различни причини за това, но тези, които нямат основателна причина, предполагам, не искат или нямат смелостта да си нарушат зоната на комфорт. Така им е по-лесно и удобно, живеят по течението.
И така ще премина към принципите, които до момента съм разбрал относно общността и нейното функциониране, засягайки и духовните и социалните и физическите аспекти.

1. Духовен фундамент.

По самия произход и основно значение библейската дума за "грях" означава "пропускане на целта". Ето защо завръщането към истинската и предвечна Божия цел е единствения начин за фундаментално скъсване с греха.

Тази пропусната възможност е нашето непослушание. Поставили са ни на изпит и ние не сме го издържали, понеже Бог ни е дал свобода. Съвсем просто чрез непослушанието си ние сме избрали друг път на еволюция – да излезем из рая и да се учим при неблагоприятни условия. Единственият начин да се поправи всичко е като се научим да живеем както Христос е казал и показал:
„Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум.“
А втора, подобна на нея, е тая: „Да възлюбиш ближния си, както себе си.“
Това е основата и същността на учението, което ще ни гарантира успеха за там, където сме тръгнали. Който не го разбира просто ще мине по друг път на развитие.
По своята същност Христовата общност съществува за да служи на Бога и Неговите цели и намерения на Земята, точно както тялото съществува за да извършва онова, което главата иска да направи. Ако обаче тялото е болно, или немощно или осакатено, то няма да може да изпълнява своята основна роля.
Желателно е да се знае, че тялото - външната обвивка, която сега се нарича тяло, е само един помощен инструмент. Главата – също, тя е част от материалното тяло. Главата е като радио апарат. На която станция го сложите, на нея и ще ви говори. Ако го поставите на станцията на Белите Братя, съответно и те ще ви говорят. Ако ли не, другите братя – тъмните ще ви говорят. За тези, които не са чели или не се интересуват от духовна наука, съвсем простичко обяснявам. Ние живеем в двуполюсен свят, имаме север и юг, реките имат два бряга, човек има две страни, ляво и дясно. Щом имаме ангели, и те си имат ляво и дясно, черно и бяло. В българския език, българинът не от днес говори и изказва наличието на двете ложи. Нямам желание да давам примери, сами ги знаете. Тези две ложи работят между нас, с нас и чрез нас. Това не е от днес, това е откакто съществуваме. Това знание преди е било скрито, но днес е дошло времето да се учим съзнателно и колкото може повече хора да са осъзнати/будни. Тази информация може да се намери, тя е лесно достъпна. Каквото и да правят тъмните братя, за да ни отклонят от правомерния/правилен път, те не могат да скрият знанието, защото това е волята на Отец. Но могат да изнасят за света полуистини, като по този начин ни объркват, заблуждават и отклоняват. Днешното време изисква от човечеството да е будно, да съзнава кой работи ежеминутно чрез него. В противен случай заради леността си, човек се оставя в ръцете на тъмните сили.
Ето защо на първо място за да има здрав духовен фундамент, една общност трябва да бъде положена върху изясняване и изпълнение на Божиите цели от една страна и оздравяване на тялото от друга за да бъде то годно за изпълнение на тези цели. Сега може някой да дойде и да каже - "Христос е основата". Така е написано, обаче ако погледнем ще видим че същото твърдение го правят и градските християни и всякакви секти, култове и еретици, така твърдят и католиците и православните и протестантите - при все това всички живеят и вярват по съвсем различен начин. Затова аз не използвам този израз като клише, а се опитвам да изясня какво се съдържа в него. Понеже гореспоменатите групи използват същия израз, но всеки налива различно съдържание в него. Поради тази причина аз смятам, че ще е от полза да се фокусираме не на израза, а на издирване на истинското му съдържание.
Христос е пътят, истината и живота. Той е всичко, което може да изгради и донесе живот. За този, който живее само в материята и без разбиране за другите светове, това твърдение ще е също толкова мъртво и клиширано, както и по-горе казаното. Например, когато се каже „пожар“, в един човек е нормално да възникнат мисли и представи за разруха, болка, загуба. Той самият ще съпреживява загубата на хората, на които се случва, защото тази дума е изпитана - тя е жива в него. Също, ако вземем за пример думата „глад“, всеки, който е стоял гладен, живо участва в изживяването на другия. Така че думите са мъртви или се превръщат в клишета от факта, че не се разбират - в тях няма живот, самата дума не носи нищо или объркване в човека.
„ "Христос е основата". Така е написано, обаче ако погледнем ще видим че същото твърдение го правят и градските християни и всякакви секти, култове и еретици, така твърдят и католиците и православните и протестантите - при все това всички живеят и вярват по съвсем различен начин.“

Който каквото влага и както разбира – така мисли, чувства и постъпва. Такъв живот си създава сам. За Христос е необходимо да имаш живо разбиране, да живееш с Него, да си потопен в Него. И Той да живее в теб. За по-добро разбиране може да си представите рибите как са изцяло зависими от водата. По същия начин и ние сме зависими и за нас няма живот без Христа, който ще ни заведе при Отца. Това е буквално, то трябва да оживее в сърцето и да има правилно разбиране от ума на всеки, който иска да продължи напред в своето развитие.
Една от най-големите грешки, които правят много общности е че те се фокусират около някакво специфично учение или личността на някой специфичен човек и изграждат своята духовна идентичност на базата на това учение или този човек, който обикновено има претенциите за пророк, специален небесен пратеник, апостол и прочие. С други думи тези групи се формират върху основата на презумпцията, че вече са НАМЕРИЛИ нещото. От друга страна онова, което аз разбирам от Писанието е че живота на християнина, респективно на Христовата общност е живот на непрестанно търсене, издирване, изследване и намиране.
Пак стигаме до това, кой как разбира и дали разбира. Има хора които охотно твърдят, че Христос е обикновен човек и Бог не съществува. Мисълта ми е да ви покажа как всеки за себе си трябва да проучи и да вземе решение как ще живее. С кого ще живее и срещу кого? Защо го казвам? Времето, в което живеем и тепърва ще живеем, е време разделно. Христос също е казал: „Да не мислите, че дойдох да поставя мир на земята; не дойдох да поставя мир, а меч. Защото дойдох да настроя човек против баща му, дъщеря против майка й, и снаха против свекърва й…“ (Матей 10:34-35) Едно неправилно разбиране на Христа води до неправилни действия и изопачен живот. Точно така - ние губим живота, той ни напуска. Човек непрестанно трябва да се изследва, да издирва всичко онова вътре в него, което работи срещу Христа, тоест работи срещу живота. Също само подчертавам, че знание без прилагане е мъртво и нищо не носи на знаещия.
Когато Иисус беше на земята сред учениците Си, Той им каза "търсете и ще намерите". Не им каза - ето Аз сега съм сред вас, Аз съм основата, намерили сте вече, няма какво повече да търсите. Вместо това Той, Който е основата ги учеше да търсят и да намират. С други думи, част от това да си върху Христос като основа означава да си постоянно предаден на търсене, издирване и намиране на Божиите пътища и цели и да си предаден на тяхното изпълнение.
„Аз съм пътят, и истината, и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене.“ Йоан 14:6
Ето защо съм дълбоко убеден, че една от фундаменталните роли на Христовата общност е да бъде среда за непрестанно издирване на Божиите пътища, на Божията многообразна мъдрост и нейното реализиране на Земята.
Ролята на една такава общност може да бъде много разнообразна и различна от другите общности. Така е, защото всеки от нас има различни разбирания и по-различно живее. Не очаквам всички да сме еднакви. Нито Бог очаква да сме еднакви по простата причина, че още излизайки от него ние сме се родили различни. Обединение може да има само около нашия Брат и Баща и който има живо разбиране за Брата и Бащата ще разбере и живота.
И точно тук идва нещо, което е от критична важност да се разбира, а именно, че Божията мъдрост е толкова многообразна, че тя не може да се изчерпи с онова, което една местна общност е в състояние да усвои и демонстрира. Поради тази причина ние можем да очакваме да има голямо многообразие във формите и реализацията на много от практиките в Христовата общност. Това многообразие е не само допустимо, но и напълно желателно, ако бъде в рамките на здравия фундамент на вярата според ученията на писаното Божие Слово. Нещо повече в това разнообразие се крие красотата и уникалността на Божия промисъл и славата на Неговото Творческо величие.

2. Уредба на начина на живот

Често пъти общности създадени с много желание за праведен живот се провалят или разпадат поради неадекватна уредба на отношенията между хората. Най-общо казано основно има два начина на уредба на общностния живот. Единия е основан на общата собственост, а другия на индивидуалната собственост.
Ако имаме правилно разбиране за учението на Христос, няма да търсим други пътища, да си създаваме наши уредби и отношения. Уредби, отношения, правила, закони – всичко, което излиза от човек, показва какъв е той всъщност. Ако се научим да виждаме положителното в човека и държим него в ума си, ще се свързваме и обменяме положителни чувства, мисли и постъпки с дадения човек. А когато виждаме в другия само лошото, ние се свързваме с негатива и го извикваме от човека. Свързвайки се с негатива, ние самите започваме да мислим, чувстваме и постъпваме негативно. Даваме място на низшето да влезе в нас и да работи чрез нас.
При общата собственост начина на живот наподобява идеалите на комунизма.

Комунизмът е една идея, която е снета и приложена по външен начин преждевременно от тъмните братя. Тези, които искат да задържат човечеството в неговото развитие по неправомерен начин, са инициаторите и реализаторите на комунизма. Пропуска се да се отбележи, че човекът прави реалността, а не реалността – човека. В каквито и покварени условия да се възпитава и живее човек, те може да му окажат влияние, но не и да изменят същността му.
И обикновено в негова подкрепа се цитира пасажа от Деяния 2:44-47.
Наистина някои християнски групи са залитали и залитат към идеите за равенство, безимотност и обща собственост, но това е по причина на това, че никога не са успявали да схванат правилно пасажите по които са мислили, че се водят:
Днес ние сме излезли в частната собственост, за да завладеем света, а с това сме изгубили висшето.И затова Христос казва: „Който намери частната собственост, ще изгуби себе си, живота си, а който изгуби частната собственост, ще придобие живота си“.
Който е напуснал учението на частната собственост, той се приближава към Бога и към бъдещата култура, а който вярва в частната собственост, той се отдалечава от Бога.
Христос казва: „Ако махнете частната собственост между братя и сестри, вашият ум и дух ще бъдат свободни, за да можете да станете добри хора“.
Хора, които не изискват от живота нищо особено, може да живеят с тази идея за частна собственост; но тези, които искат да разрешат тайните на природата, да проучат своето съществуване и смисъла на живота, за тях частната собственост е голяма спънка, голямо зло.
Гредата, НБ, 18.5.1919 г.
Деян. 2:44-47 И всичките вярващи бяха заедно, и имаха всичко общо; и продаваха стоката и имота си, и разподеляха парите на всички, според нуждата на всекиго. И всеки ден прекарваха единодушно в храма, и разчупваха хляб по къщите си, и приемаха храна с радост и простосърдечие, като хвалеха Бога, и печелеха благоволението на всичките люде. А Господ всеки ден прибавяше на църквата ония, които се спасяваха.

Този пасаж е бил причината на основаването на много християнски комуни, които са искали да следват примера на апостолите според както е описан по-горе. Мнозина обаче са пропуснали да схванат добре значението му и са направили произволно и своеволно тълкувание и приложение.
Добре е да се знае, че всичко е на Бога и когато се изхожда от тази гледна точка, се получава друга представа. Бог ни е дал физическите тела – това можем да наречем наша собственост, да се грижим за тялото и да го обработваме. Всеки човек, който живее с нагласата на собственик, постъпва като собственик. Той притежава, сам се спъва и влиза в крив път. Ние не можем да притежаваме това, което не сме създали, не сме причината, а следствието на живота. Както не можем да убиваме, защото не сме дали живот, така не можем да владеем, защото не сме създатели. Децата какво владеят? Техните играчки. Така е и при нас. Дадено ни е тялото, душата ни може да го одухотвори, да му даде сила и живот, красота, здраве или обратното.
Някои са видели в него премахване на личната собственост, което със сигурност не е това, което пасажа учи. Погледнато на пръв поглед обаче човек би помисли, че трябва да продаде всичко, което има да занесе парите в обща каса и да се разпределя от някого на всеки според нуждата. Именно така са го разбрали някои от анабаптистите, така са го и приложили. За да бъде обаче установено едно нещо като учение в Писанията е необходимо да бъде потвърдено от два или 3 пасажа. В случая имаме един и е нужно да погледнем поне още един или два за да видим какво точно Писанията ни учат.

Деян. 4:32-37 А множеството на повярвалите имаше едно сърце и душа; и ни един от тях не казваше, че нещо от имота му е негово, но всичко им беше общо. И апостолите с голяма сила свидетелствуваха за възкресението на Господа Исуса; и голяма благодат почиваше над всички тях. Па и никой от тях не беше в лишение, защото всички, които бяха стопани на ниви или, на къщи, продаваха ги, и донасяха цената на продаденото, и слагаха я при нозете на апостолите; и раздаваше се на всекиго според колкото имаше нужда.
Така Йосиф, наречен от апостолите Варава (което значи син на увещание), Левит, родом Кипрянин, като имаше земя, продаде я, и донесе парите та ги сложи пред нозете на апостолите.

Този пасаж потвърждава практиките от предния, но заедно с това и пояснява точно какво се е правило и какво се има предвид под "всичко им беше общо". Пасажа ясно показва, че практиката на ранната църква не е била, че никой не е притежавал никакъв собствен имот, а че никой не е СЧИТАЛ нещата които притежава само за своя собственост, но ги е споделял доброволно с останалите без да губи правото си на собственост върху притежанията си.
Хубаво е да видим как е живял и на какво е учил Христос, когато знаем, че той е дошъл на земята, за да ни покаже и научи как трябва да живеем. Христос е нямал никаква собственост освен дрехата на гърба си. Има още един фактор, които е добре да се отбележи, че дори тези, които буквално си продадат имот или външно на думи се откажат от нещо, но вътре със сърце и ум са превързани към материалното, то те се обричат сами на големи страдания в духовния свят и се привързват към земята. Ако се знае, че след смъртта, както се изразяваме, човек продължава да живее, но вече само с фините си тела и той през цялото време мисли с желания по земния живот, който вече не може да реализира, защото го няма физическото тяло, ще изживява постоянна мъка, скръб, болка от невъзможността да реализира дадено свое желание или мисъл. Това е един вид адът.
Начина по който някои четат и прилагат стих 32 е следния:

"А множеството на повярвалите имаше едно сърце и душа; и ни един от тях не притежаваше никакъв имот и вещи, но всичко им беше общо"

Докато в действителност написаното в стих 32 не само не отменя, но напротив потвърждава частната собственост. Като в същото време показва как се практикува учението за любовта според което, всеки доброволно е споделял своето с останалите, но при все това остава единствения овластен настойник на собствеността си.
Това е така, но се отнася за физическото ни тяло. След като ни е дадено то да се грижим за него, а ние и с това не се справяме, дали ще ни дадат нещо повече, докато не се научим и с малкото да се оправяме? Когато се научим да не боледуваме, да не стареем и да се раждаме изново, тогава ще имаме съвсем друго виждане за всичко.
Като човек, който е живял в социалистическо общество аз много добре знам, какъв е проблема на общата собственост. Този проблем е пълната липса на персонална отговорност за собствеността, което води до разруха на общото притежание. Ето защо Бог не премахва персоналната собственост и отговорност за имота и притежанията, както виждаме и от притчата за талантите. Господаря не повери 16 таланта на 3-мата слуги и после да им търси колективна отговорност, но повери персонално на всеки според както е намерил за добре и след това им търси персонална отговорност за управлението на повереното.
Това, което се случи по време на комунизма, е защото човек не беше готов отвътре с правилно разбиране да приложи идеята за комунален живот. Когато нещо ти се налага отвън или го правиш със задни мисли, когато то не живее в теб, няма как да го приложиш правилно. Понеже и аз съм живяла през комунизма, мога да разкажа за много хора, които бяха съвестни, отговорни и примерни граждани. Но ако се знае, че ние живеем в епохата на съзнателната душа и от нас се иска да бъдем съзнателни, будни, то тогава ще разбираме много по-добре защо всичко старо, неправилно приложено се руши. Наистина всяко нещо, което не е според Божия план и в точното време, няма да устои на изпитанията.
Друго противоречие на колективната собственост с Писанията е учението за даването. Библията учи, че Бог обича онзи, който дава с радостно сърце (2Кор. 9:7). Ако собствеността е колективна, а не персонална, то е невъзможно да се практикува персонално даване. А така и няма как да се дава с радостно сърце. Аз съм виждал комунални общности където никой няма нищо свое, но всичко е общо и тези хора са лишени от възможността да дават с радост.
Понеже се изхожда само от материална гледна точка, затова така се вижда. Но човек всъщност не е материално същество, а е духовно същество, което е временно в това тяло, за да се учи, а после се завръща в духовния свят до следващото си раждане тук на земята, за нов курс на обучение.
1Кор.16:2 В първия ден на седмицата всеки от вас да отделя според успеха на работите си, и да го има при себе си, за да не стават събирания, когато дойда.
В този пасаж виждаме, че хората са имали собствен бизнес и всеки е отделял според успеха на бизнеса си, това няма как да се каже за хора които нямат персонална собственост.
Така може да се изтълкува само еднозначно и с материалистично виждане. Ако става въпрос за други, нематериални работи?
Смисъла на Христовия живот заедно не е липсата на персонална собственост и бизнес, а е в доброволното съединяване на персоналната собственост и бизнес в преследване на Божиите цели на земята. Затова Писанието говори не за равенство, а за единство. Не за хомогенност, а за единение на различностите, които е създал Бог. Единство между бедния и богатия, между силния и слабия, между младежа във вярата и старейшината, единство изработвано чрез връзките на любовта.
Тук отново е така, защото не сме равни по начало, а не в материален смисъл. Първо е духът и колкото е богат той толкова е и в материята.
Тъй като споменах за анабаптиските общности преди това следва да кажа, че двете основни течения на тези общности Амиши и Хутерити (Hutterites) са представители на тия два вида уредба на собствеността. Амишите живеят на принципа на индивидуалната собственост, а Хутеритите на принципа на общата собственост. Удивителното е че и двете общности са оцелели вече повече от 450 години - много преди сегашната вълна на осъзнаващи се общности. Въпреки, че по убеждение аз съм против общата собственост, като небиблейска за мен Хутеритите са доказателство за това, че когато една общност е движена от истинска любов към Отец, тя може да процъфти и оцелее дори и в условията на християнски комунизъм. Живота при тях прилича на разходка из райската градина, но под повърхността общата собственост е създала много проблеми, противоречия и много горчивина. Причината е че човек без собственост не се различава от роб, при това роб в ръцете на други човеци, които управляват общата собственост. Такава ситуация напълно лишава мъжа от неговата фундаментална роля на глава на семейството, чиято глава не е и не може да бъде никой друг освен самия Христос (1 Кор. 11:3). Ако сме роби ние сме роби спрямо Христос, но в никакъв случай не трябва да ставаме роби на човеци (1Кор. 7:23). При все това групи като тези на Хутеритите доказват, че вярата и страха от Бога са способни да направят една общност да процъвти и оцелее дори и когато са възприели проблемна уредба на своя начин на живот. Всички знаем, че комунизма като идеология е утопия,

Отново допълвам, че комунизмът е утопия по простата причина, че е внедрен по насилствен и неправомерен начин. Оттам се получава отвращение, неразбиране и когато има условия за правомерно развитие на братски живот, то той няма да се приложи, защото хората вече имат негативен опит и неразбиране. Винаги всяко нещо, което е ново и не се разбира, е звучало и звучи като утопия. Да не би преди само 50 год., ако на някого му разкажеш в какъв свят на технологии ще живее, дали щеше да повярва. Утопиите са в главите ни – казваш, че нещо не става и съответно то не става и е утопия.
но християнския комунизъм на Хутеритите не е утопия, а е доказано стабилен и успешен за последните 450 години. За мен това е свидетелство за огромния потенциал за успех на една общност, която се е посветила да върши Божията воля, дори и да допуска определени грешки.

При все това повечето от вас най-вероятно никога не сте чували за Хутеритите, но едва ли има някой от вас, който да не е чувал за Амишите. И причината за това е че тяхната уредба на живот е много по библейска и затова и те като общност са много по-успешни. Може би мнозина са чували за прословутото "вдигане на плевня от Амиши" (Amish barn raising). Ако не сте потърсете някое видео с този израз и ще видите за какво става въпрос. Стотици мъже работят върху строежа на свой събрат, като всеки помага безвъзмездно и така за 2-3 дни вдигат постройка която би отнела месеци за построяване от някоя професионална строителна фирма. Всеки е отишъл да помага на брата си със собствените си инструменти, по своя воля и без да се чувства длъжен или насилен от някой ръководител, който командва живота му. Докато когато Хутерити започват да строят там отговорника назначава днес, кой от общността къде ще работи. Всичко се прави по задължение и човек просто няма избор. Липсва радостта от доброволната и сърдечна помощ на другия, защото всичко става по задължение и често по принуда. Днес си назначен на строителния обект, утре си пратен в свинефермата, а после на полето да работиш.

Друга разлика между Амиши и Хутерити е че Хутеритите имат централизирано управление, нещо като духовен съвет, който контролира духовните въпроси и начина на живот на всички отделни общности. Самите хутеритски общности са стотици с общо над 200 000 души в тях при все това никоя общност няма автономия. Духовния им съвет може да отлъчва цели общности от общение с конфедерацията на общностите. При Амишите е точно обратното - няма никаква централизация. Всяка общност се самоуправлява. Общението е на доброволни начала. Всичко става по взаимно разбирателство и съгласие. Всяка общност избира своите правила по които да живее и да се управлява. Разбира се ако дадена общност прецени, че друга общност е отишла твърде далеч, тя е свободна да прекрати общение с тези, които счете, че са в компромис. По важното е друго - децентрализация и самоуправление, доброволна и сърдечна кооперация и сътрудничество, индивидуална собственост съединена на принципа на общите цели и братолюбието. Това е модела на Амишите. И по всички признаци той е много по-близко до библейския пример отколкото този на Хутеритите. Разбира се сред Амишите има и много странности и много нереални неща, но за целта на тази тема за нас е важно да видим добрия пример там където може да се намери, както и да се поучим от грешките на другите.
Всичко това е хубаво, но е добре да се знае и да се направи разграничение от това, че по-горе изброените общности са възникнали 16 век под ръководството на Архангел Гавраил. Все още са действали груповите и кръвните взаимовръзки. А днес живеем под ръководството на Архангел Михаил (от 1879 година, когато Бялото Братство побеждава демоните и ги сваля на земята) и развиваме съзнателната душа. Или казано по друг начин, човечеството дотогава е живяло в колективното подсъзнание, подобно на животните, а отсега цялото човечество преминава към индивидуализираното съзнание, при което хората в пълна лична свобода трябва да осъзнаят, че са нужни един за друг. Не виждате ли, че е трудно да се намерят двама души, които да имат разбирателство/братско отношение помежду си? Толкова много сме се индивидуализирали! В това няма нищо лошо, ако има Любов в нас и ако Христос е в нас.
3. Закон и ред в общността

Това е въпрос, който сам по себе си има потенциала да съсипе или въздигне една общност. Неправилния ред в общността може да доведе хората в нея до униние, депресии и дори самоубийство. Историята познава не един и два подобни случаи. В повечето случаи това се получава когато един човек по един или друг начин узурпира властта и постави себе си на мястото на Христос като глава над останалите мъже.

Христос е глава на Бялото Братство и Той е център на нашата еволюция, но няма нищо общо с властта, както се казва в горното изречение. Христос никой не може да го измести/замени или други подобни. Човек може да приеме Христос в себе си и да работи с Него или може да отхвърли Христос и с акта на отхвърляне той започва да работи за тъмното братство.
В по-редки случаи това узурпиране може да стане не от един човек а от сплотена група "водачи".

При общата собственост изпадането в ръцете на човеци е неизбежно
Когато между група хора има разбирателство и братство, то при тях действат други закони и наредби. Никой на никого не може да изпадне в ръцете. Това е различен начин на мислене и действие.
, защото свободата и собствеността са пряко свързани
Това също не е вярно. Първо е добре да се разбира думата „свобода“ и наистина какво значи и носи тя на човек. Ние нямаме много възможности за свобода, предвиждам реакциите. Какво наричате свобода? Да пиеш алкохол, да пушиш, да изневеряваш, да правиш секс, да ядеш каквото трябва и каквото не трябва, да мислиш негативно, да си алчен, злобен, завистлив, покварен, да имаш желания, които изцяло са свързани с нисшите сфери. Ако начина, по който живеем, сме възпитани и мислим, не се промени, не се и надявайте да постигнете други резултати. Собствеността – по-горе писах, че е добре да видим как е живял Христос. Имал ли е собственост? Човек, който има собственост и се привързва към материалните неща, прилича на едно натоварено магаре. Какво развитие може да има един човек, който е натоварен? И как може да се развива човек, който не е натоварен, леко му е, свободен е от товар?
Ако някой управлява твоята собственост (или направо те лиши от нея) рано или късно ще управлява и твоята вяра

Такова заключение може да се направи само когато животът се разглежда и живее само материалистично. От това гледище и непознаване на истинския живот сме стигнали до там, където сме. Само и единствено Бог и Христос управляват. По повод вярата, една гола вяра без опит, без изучаване на духовната наука и духовния свят, не може да донесе нищо на човек, освен заблуди и фантазии.
Точно поради тази причина индивидуалната собственост беше фундамента в живота на древния Израел.
Древният Израел е съществувал в диаметрално противоположно време от това, в което ние се намираме. Това, което е трябвало тогава да учим, е отминало, а сега сме изправени пред други задачи. Най-лесно за разбиране е например: учител преподава материала от първи клас и всички минават напред. След това втори, трети и така до осми клас. И изведнъж в осми клас учениците решават, че трябва да се занимават със задачите от първи клас. Какво развитие или знание ще придобият, когато се занимават с нещо, което е отминало, атавистично?
Бог отдава толкова голямо значение на индивидуалната собственост, че дори определя Юбилейната година за да може онези, които по един или друг начин са изгубили собствеността си да могат да я възстановят. Нещо повече Бог никога не е имал предвид да има държава и държавна собственост в Израел. Вместо това Той беше определил хората да бъдат съдени на основание на Закона чрез пророци и съдии носещи Неговия Дух. Но тези пророци и съдии нямаха смисъла на царе, институции или държавна власт. А бяха надарени с Божия мъдрост да решават мъчни дела и спорни казуси.

Основното обаче е че те имаха Закон, който беше даден чрез Завет. През хилядите години на съществуване християнските общности, а по-късно и институции са изпитвали огромна нужда от закон, който да води тяхното съществуване и функция. Поради тази причина са правени множество опити за "сглобяване" на някакъв "църковен закон" чрез селективно избиране на пасажи и принципи от Закона на Моисей и неща извлечени от писанията на апостолите. Така се е достигнало до църковния канон, който е резултат от подобни опити за сглобяване на някакъв закон, който да върши работа на християните. Основното, което искам да подчертая в случая е че християните от различните генерации са чувствали наличието на вакуум, на празнина на нуждата от закон, който да сплоти и дефинира тяхното съществуване. По същата причина и същия начин Амишите са съставили своя Ordnung,който на практика определя закона и реда в тяхната общност.
Смесват се време, пространство, закони и принципи. Няма как да се получи, ако решиш в стари мехове ново вино да наливаш.
Според мен всички тези хилядолетни опити на християните да съставян свой "християнски" закон е следствие на фундаменталното неразбиране на Естествения закон, който Бог е поставил в сърцата на всички човеци. Това е закон написан на сърцата ( Римл. 2:15) и няма нужда от написването на някакъв друг закон. Вместо това този закон трябва да бъде издирен и осъзнат от всички.
Това за сърцата е добре казано, но е важно да се знае какво има в тях, кой е в тези сърца. Защото ако не си даваме сметка, също няма да се получи нищо.
Това, което искам да кажа за нуждите на тази тема е че Естествения закон се свежда до два най-прости принципа:

(1) Изпълни всичко, което си се договорил да изпълниш.
(2) Не нахлувай в живота и собствеността на другите.
Тук също има особеност: „Изпълни всичко, което си се договорил да изпълниш.“ – това е така, но само човек с будно съзнание може да се договори и да изпълни своята договорка. Този, който не е с будно съзнание, започва да работи за тъмните братя.
„Не нахлувай в живота и собствеността на другите.“ Отново това се отнася по един начин за осъзнатите и се отнася и действа по коренно различен начин за спящите.
Ако тези принципи бъдат схванати и приложени, това ще бъде солидна основа за реда във всяка една общност. Години наред наблюдавам как тези принципи практически обхващат и покриват абсолютно всички житейски ситуации. Досега не съм виждал нито един случай на конфликт и възникване на проблеми и неразбирателство между хора, които да не са в следствие от нарушението на единия или другия принцип.

Другото, което искам да кажа е че тези два принципа са много по-фундаментални от Закона на Моисей, защото без тях никой закон и никой завет не би имал никаква сила или значение. Някой би казал - но ако са толкова важни - къде ги пише в Библията? Отговора е че те са написани на плочите на сърцето от Твореца, те са част от самия дизайн на човека като разумно същество. И начина да откриете, че това е вярно е като се опитате да намерите дори един честен човек, който да отхвърли и отрече абсолютната справедливост на тези два принципа. Това са основополагащите принципи на човешката съвест. А според Писанието вяра без съвест е като пробит и потъващ кораб (1 Тим. 1:19).

Какво е онова, което принципите на Естествения закон ни учат за реда и живота в общността?

На първо място ни учат, че всяко нещо в общността трябва да става по взаимно съгласие и взаимни договорки. Т.е договорните отношения са фундаментални за общността. Ако разгледаме внимателно Писанието ще видим, че това е фундаменталния принцип от който се ръководи самия Бог. Той никога не прави нищо без завет, а знаем че завет означава договор. Когато Бог призова Авраам - Той направи завет с него. Като изведе Израил от Египет - Бог направи завет с тях за да може на този договор(завет) за бъдат основани отношенията между Него и народа Му. Когато Бог даде обещания на цар Давид относно потомството му, Той направи това посредством завет. Когато Христос се яви - Той сключи нов завет, нов договор. Ето защо Писанието свидетелства категорично, че Бог не прави абсолютно нищо без ясни договорни отношения. Именно поради тази причина първия принцип на Естествения закон касае вярността спрямо договорните отношения. Без договор и без вярност спрямо него абсолютно нищо градивно не може да се случи.

Втория фундаментален принцип говори за индивидуалната собственост и нейната неприкосновеност като фундамент на свободата и управлението на ресурсите. Никой човек няма абсолютна собственост, защото само Бог е собственик на всичко, което е създал. На нас е поверена ролята на настойници в която роля ние трябва да се намерим верни. Отказването от индивидуална собственост може да има вид на благочестие, но на практика това е отказване от индивидуална отговорност. А в България ние знаем до къде води колективната отговорност. А когато човек не носи на плещите си лична отговорност това винаги води до едно нещо - инфантилност и липса на зрялост. А това от друга страна прави човек податлив на всякакви внушения, манипулации и изкривяване на представите за реалността.

Делегирането на отговорност не касае само материалната собственост. То също касае и вярванията на човека. Днес християнството е в това безмозъчно и бездуховно състояние именно защото хората са поверили това какво да вярват на своите водачи и проповедници.
Така е, защото са се отклонили от това, което трябва да правят в дадената епоха и време.
А снабдяването на своите нужди те са поверили на светската система. Не е случайно че това е път към разрухата. Отговорността е страдание, а страданието и болката са неизбежна част от съзряването.

В една здрава общност всеки мъж
Думата „мъж“ в духовен смисъл обхваща архетипни качества и означава мислещо духовно същество. Няма нищо общо с половете.
е глава на своя дом, има своя собственост, като управлява и имота си и семейството си бидейки отговорен пред своята глава - Христос. Отношенията с останалите хора от общността се дефинират от взаимните договорки, както и от общата вяра
Вяра без знание е лековерие. А натрапването на вяра е фанатизъм.
и цели. В такава здрава среда - братолюбието има добра почва и свобода да се развива и процъфтява на напълно доброволен принцип без никаква принуда. Както е писано, че Бог обича онези, които дават на драго сърце, а не от принуждение (2Кор.9:7).

В общността има старейшини, но тяхната роля е да дават добър пример на останалите, бидейки по-зрели и по-опитни от тях. Старейшините могат да решават някакви общи въпроси, да бъдат съдии(арбитър) по спорове - било за материални или духовни въпроси, или дори да управляват някаква обща собственост (защото това, че всеки има индивидуална собственост не означава, че за обща полза хората не могат да направят нещо заедно и да съществува и обща собственост паралелно с индивидуалната, каквато комбинация е най добра). Трябва да се помни обаче че общата собственост винаги носи в себе си потенциала да се превърне в ябълка на раздора, затова към нея трябва да се подхожда с много мъдрост и внимание.

Да бъде някой старейшина не е административна длъжност, а е функция на по-голямата зрялост на някои братя. Ако някой старейшина се провали драстично в добрия пример, той автоматично губи своята старейшинска роля.

Събранията в общността могат да са спонтанни или редовни, но е силно препоръчително да няма църковна сграда за събрания и събранията да нямат структурата на театрално представление с някой човек седящ отпред а другите стоят като зрители на скамейки. Подобна структура води до дълбоко изкривяване на духовните реалности, както и ощетява функцията на мъжете като глави и учители всеки на своя си дом. Не след дълго подобна структура води до превръщането на събранията на светиите в "църковни служби" а църковните служби в професионално представление на дежурния проповедник. Това превръща Божиите хора от активни търсачи на Божията воля и път в пасивни слушатели на достиженията на някой духовен "супермен". А ако това се случи тази общност може да се счита за сериозно провалена в изпълнението на своите фундаментални функции. Именно затова Писанието учи, че събранията трябва да представляват сбор от издиреното от всички части на тялото (1Кор 14:26), а не да са еднолично шоу на доминантна личност.

Аз съм попадал и на такива общности, където водача се счита за недосегаем пророк, който тъпче и мачка останалите под предлог за тяхното "назидание и поправление" и това води до изключителна подтиснатост на хората в общността и до големи изкривявания на функционирането на общността. Виждал съм и общности, които имат за глава някой който е считан за пророк, но той не доминира, не упражнява власт над материалните и духовните придобивки на хората в общността и е като един от всички между тях. Но дори и тази ситуация не предпазва от уклона на делегиране на отговорността към водача и след смъртта му общността изпада в противоречие и разпад. Това ме е научило, че никога и никой човек не трябва да бъде в центъра на една общност. Но група от зрели братя трябва да носят равностойно бремето на водачеството.
Всеки е свободен да допълни казаното до тук!
Фактът, че имате усещане, тегли ви нещо отвътре да направите това, което правите в момента, говори, че имате контакт с духовния свят. Долавяте импулсите на времето. Но това не е достатъчно. Съвсем простичък пример, който е и реален. Семейство българи имаха три деца. Най-малкото беше момче на възрастта на дъщеря ми. Много хубаво семейство. Момченцето също красиво и възпитано, енергично, пълно със сила. С течение на времето започна да става палав и понякога необуздан. Като цяло всички сме били деца или имаме деца и си казвахме, той е още дете, ще порасне и ще поумнее, ще се оправи. Но годините си течаха и от време на време се чуваше за проблеми с въпросното вече пораснало дете. Докато един ден населеното място не осъмна с тройно убийство. Бащата работеше в сфера, от която имаше пистолет и през нощта детето, майката и бащата са се избили. Кой, как и защо, не съм се впускала в подробности и това не е важно. Когато се обърне каруцата, пътища много. Важно е, че с незнанието си човек се оставя в ръцете на тези, които не трябва. Не се учи човек да мисли, чувства, желае и постъпва според правомерните течения в живота, а се оставя буквално на падналите духове да го обземат и да бъде инструмент в ръцете им. Тъжно и болно е, когато сам се затриваш. Но в интерес на Истината ние всички правим това в една или друга степен (включително и аз). Кой има проблеми с цигари, с алкохол, лакомия, мързел, сексуални извращения, завист, злоба, ненавист, алчност и много други, с които бавно и сигурно се саморазрушаваме – и после питаме защо има болести и смърт.
Така че, ако имаме желание, сила и смелост всеки сам пред себе си да бъде пределно честен и откровен, да си даде сметка за слабостите си, да огледа силните си страни и да вземе решение, че може да учи, да изучава себе си в духа на Духовната наука, да знаете каква България ще постоим, няма да има друга такава.

Учителя Беинса Дуно
Като казвам, че всичко ще ви се въздаде, имам предвид белите българи. Добри хора са тия българи, велико бъдеще ги очаква. Какво означава думата „българин“? Тя е от древен произход. Коренът й се крие в дълбоката древност. Под „българин“ разбирам човек, който търси учителя си, намира го и учи. От гледището на Божествената филология това е значението на думата „българин“. Като българин, намери своя велик учител и кажи: „Велики учителю на светлината, ти ще бъдеш между нас и ще ни управляваш.“ Значи българин е всеки човек, който търси и намира своя велик учител, за да приложи неговото учение и да покаже на своя народ и на своя ближен как трябва да се живее. „Българин ли съм?“ Ако ме разбираш, българин си; ако не ме разбираш, не си българин.
Желая ви да се върнете по домовете си с думата „българин“ и да намерите своя велик учител. Желая ви да влезете във вашата скришна стаичка и да се помолите Отцу вашему, Който вижда в тайно и ще ви въздаде всичко наяве. Не се плашете от Парижката конференция, нито от болшевиците и от гърците. От никого не се плашете. Бъдете свободни граждани на живата земя, и тя ще бъде ваша.
Ти питаш: „Българин ли съм?“ Казвам: „Ако ме разбираш, българин си, ако не ме разбираш, не си българин.“
Кога се молиш, НБ , София, 27.4.1919г.
*
Има два вида българи: по плът и по дух. По плът са повече, а по дух – по-малко. Българите по плът нямат право на държава, но благодарение на българите по дух българите имат право на държава. Истински българин е този, който има доброта, справедливост, красота и разумност. Доброта в сърцето, справедливост – в ума, красота – в душата, и разумност. Българите трябва да се уповават единствено само на Бога.
Изворът на доброто - Боян Боев (1883 – 1963)

Потребителски аватар
sarnela
Мнения: 108
Регистриран: ср дек 06, 2017 2:32 pm

Re: Фундаментални принципи на Християнската общност

Мнение от sarnela » чет фев 22, 2018 6:07 pm

Благодаря и аз, Red Baron - четох с интерес.

1.
Разбира се сред Амишите има и много странности и много нереални неща, но за целта на тази тема за нас е важно да видим добрия пример там където може да се намери, както и да се поучим от грешките на другите.
Сподели за баланс с Хутеритите и няколко кусура на Амишите, моля те, започвайки от най-големите според теб. :)

2. Съгласна съм с търсенето на баланс и съчетаването на частна с общностна собственост. Нищо крайно не е добро помоему. В тая връзка не усещам справедливост в критиките ти за соца - докъде била стигнала България. Всички интересуващи се знаем, че разрухата и тоталната деградация ако не започна, то се отприщи с преврата, докаран отвън от същите сили, които днес продължават да обработват съзнанията на хората в условията на изцяло почти частна собственост. Тоест частната собственост не е пенкелер. Соцът в много отношения се оказа далеч по-щадящ и физическото, и психическото състояние на хората. Факт. Факт е обаче и че нито един строй няма да доведе до благоденствие за масите хора, докато самите хора не се приведат в готовност за благоденствие (соцът поради това бе лесна плячка - масата хора оставихме шепа властолюбиви комплексари да ни управляват и налагат крайностите си).
Привеждането в готовност за благоденствие може да стане по най-различни начини: чрез осъзнато и самостоятелно упражнявано християнство или друга човеколюбива вяра (нещо подобно на това, за което говориш ти, с тая разлика, че лидерството не бива да е институционализирано под никаква форма - развращава рано или късно); чрез осъзнаване на силата вътре във всеки от нас и истината, че можем да сме господари на всяко наше действие и всяка мисъл, стига да поискаме - всичко това дава безмерна свобода, а с нея и благородство, радост, съпричастност, взаимност, любов; и т.н. :)

Та, да се върнем на въпроса - частна собственост на този етап е необходимост, защото за общата не сме готови. По пътя към израстване е важно да съчетаваме двете - частното и общото, това е усещането ми за мъдър подход предвид всички обстоятелства.

П.П. Така като се замисля и през соца имаше частна собственост - частен дом, частна кола, частен парцел, частни вещи... Тоест сега ще правим соц, ама не на държавно, а на мъничко групово ниво. :D Добре е в такъв случай да не забравяме кое провали соца - не ТКЗС-тата, а властолюбивите социопати, налагащи на хората своя извратен светоглед и продали България за жълти стотинки. Пазете се от лидери, с 4 думи. ;)

Red Baron
Мнения: 16
Регистриран: пон дек 11, 2017 12:47 pm

Re: Фундаментални принципи на Християнската общност

Мнение от Red Baron » пет фев 23, 2018 8:47 am

Първо на Сърнела ще отговоря, че е по кратко :D
Аз също пледирам за съчетано имущество, тоест комбинация от частно и общо, защото това дава баланс, като частното трябва да е със статут на общо, тоест подчинено на нуждите на общността - например не можеш да продаваш имота си на друг освен на човек заинтересуван да живее в подобна общност или на самата общност!Частната собственост е начина да изразиш себе си, а общата собственост е начина да се изразиш общо с останалите, като частното изразяване може да послужи за пример/вдъхновение на останалите, защото Бог ни е надарил с разнообразие и това многообразие е стимул!
При християните няма началници, защото Единственият Господар Е Бог, и както Христос е казал, който иска да е пръв между вас слуга да е на останалите!

Отговори