27.05.2018г., 18:00ч. Асамблеи "Живи Места" София

информация за предстоящи/минали събития
galina
Мнения: 44
Регистриран: съб фев 10, 2018 9:31 am

27.05.2018г., 18:00ч. Асамблеи "Живи Места" София

Мнение от galina » чет май 03, 2018 7:27 pm

Какво
От 18:00 в София ще се проведе поредна месечна среща на Асамблея "Живи Места"
за обсъждане на текущо възникнали въпроси, както и започване на нови инициативи.

1) Предистория.
2) Какво се случи през последния месец.
3) Култура на общуването и взимане на общи решения.
4) Използване на чуждестранен опит и ресурси в изграждането на общности.
5) Планиране и предложения за място и време на следващи асамблеи по региони.
6) Теми, предложени от участниците.

Кога
В неделя на 27.Май.2018г. от 18:00ч.

Къде
На тенис кортовете зад ТВ кула,
бул. "Драган Цанков" и ул. "Незабравка"

Карта
Facebook събитие

Заявка за участие "от разстояние"
За участие от разстояние посредством
  • телефон --> помолете някой присъстващ за съдействие или
  • предаване "на живо" във Фейсбук групата --> "Възраждане на българското село

Потребителски аватар
Людмил
Мнения: 51
Регистриран: пет мар 23, 2018 9:20 am
Местоположение: София

Re: 27.05.2018г., 18:00ч. Асамблеи "Живи Места" София

Мнение от Людмил » пон май 21, 2018 4:00 am

Здравейте!

Бих искал да предложа на следващата асамблея за обсъждане следния мой текст на тема:

"За силата и свободата на писменото слово".

Този текст се състои от две части: 1) Общи разсъждения и 2) Относно групата. Под "групата" имам в предвид моята група "Тайна група за алтернативен живот", която ми се наложи да създам във фейсбук, след като бях освободен от членство за фейсгрупата "Възраждане на българското село" и за съжаление вече нямам достъп до нея. Бях отстранен, след като поставих въпроса по време на последната асамблея за цензурата на публикациите в тази група. Ето го още веднъж и текста, който предлагам да се обсъжда на следващата асамблея:

За силата и свободата на писменото слово

“В началото бе словото.
И словото бе в нас.
И ние бяхме словото.”

Общи разсъждения

Отново и отново слушам една и съща критика от бързащи и нетърпеливи хора. Те казват: “Ние искаме да действаме без много приказки, философии и теории.” Да, те имат основание и това е така, когато се цели нещо просто и лесно. Тогава няма нужда от обсъждане, проекти, дискусии и подобни усложнения. Съвсем не е правилно това бързане, когато човек се заема с по-трудни и сложни задачи.

Когато предлагам в писмен вид (подробно описани и аргументирани) идеите си за нещо голямо, често съм опониран и апострофиран с мисли като: “Нямам време за такива дълги текстове. Трябва на час по лъжичка. Хората не са готови, за да им се поднесе на веднъж. Как ще ги мотивираш да го прочетат до край? Не звучи достатъчно привлекателно и интригуващо и т.н.” Във всичко това има логика. Затова аз съм се заел тук да развия една малко по-различна теза по този въпрос.

Личната свобода за творческа изява минава основно през свободата и силата на писменото слово. Така е било преди 600 години. Така е и днес. Едно от най-силните и необорими оръжия в борбата за истина, свобода и справедливост е писменото слово. То е като вдъхновение за интелектуалците и страшен бич за мошниците, които се стремят към анархия и хаос, за да могат да градят своите измами свободно и на воля, без да им се потърси отговорност.

Свободата на словото е най-вече лична свобода, която не може да ти бъде отнета. Никой не може да ти я отнеме директно. Може само да те демотивира и провокира да се откажеш чрез психоатаки, полицейски разработки и мръсни интриги, но не и директно, когато си добронамерен и чистосърдечен. Какво имам в предвид под лична свобода на словото? Най-хубавите текстове се творят тогава, когато човекът пише от свое име и основно за себе си и за своя опит, а не за нещо друго. Никой не може да убеди автора на даден текст, че лъже за нещо, в което той сам е участник и свидетел. По този начин хората утвърждават себе си, добиват повече увереност и стават по-убедителни с времето пред другите. Това е бавен и труден процес на надграждане на личната изява, но се изплаща многократно с времето.

За да бъдат истински и уникални текстовете, хората би следвало да пишат без предразсъдъци и задръжки така, както чувстват те, че е правилно. В този смисъл няма никакво значение дали и как ще се възприеме текста от широката публика. Основното и най-важно нещо е не неговата публичност и четимост от другите, а той да се лее леко и свободно от своя автор. Само по този начин текстовете ще отразяват уникалността и индивидуалността на всеки един човек. Ако тази уникалност си заслужава масовото внимание, тя ще получи с времето такова. Но този положителен резултат не бива да се търси и постига по изкуствен начин и насила, защото се губи ефекта на естествената оценка за автора. В този смисъл авторът на текста не би следвало да се прави на такъв, какъвто не е и на такъв, какъвто другите очакват от него, а да бъде себе си и да бъде естествен според собствените си разбирания. Ако те са верни, той ще получи признание по един или друг начин след време. Ако не получи, то това може да го накара да се замисли и да преосмисли собствения си светоглед. Затова етсествените и нерпинудени текстове, които пишат хората, могат да имат превъзпитателен и самовъзпитателен ефект, но не бива да се поставя каруцата пред коня като се пишат изкуствени и насилени от целите и нуждите текстове.

Трябва да се прави разлика между свободата на словото, публицистиката и пропагандата. Не е нужно хората да бъдат твърде самонадеяни и да се обиждат, че не ги възприемат останалите. Да не бъдеш възприеман по правило е нещо нормално. Повечето хора не сме доузрели да пишем текстове, които да се възприемат от широката публика. Единици са онези гении, които могат да пишат такива текстове. Затова никой не бива да има големи очаквания от своите писмени трудове, защото, за да пишеш за широката публика, се изискват специални умения и голям талант. Повечето хора не могат, но това в никакъв случай не бива да ги отказва да пишат поради съображенията, описани по-горе, но не само.

Преди много години започнах да си водя записки в поредица от тетрадки в А5 формат на бели листа без редове. Всяка записка отделях с пореден номер, дата и евентуално заглавие. Някой бяха мисли, други представляваха спомени, трети самонастройка за необходимите мерки, които да предприема за в бъдеще време и т.н. Тези записки бяха предназначени лично за мен и само за моя употреба, впреки че не съм се срамувал да ги давам на някого да ги чете, когато е проявявал интерес и желание. До този момент никой не се е трогнал или заинтригувал особено много от тях. Аз обаче установих за себе си много важни ползи от тях и те са следните:

1) Действат ми успокоително и ме карат да се замисля върху собствените си представи, които съм изградил до дадения момент.
2) Доразвиват мисълта ми и ми помагат да откривам противоречия в себе си.
3) Помагат ми по-добре да анализирам проблемите и да намирам по-хубави решения, отколкото без тях.
4) Те са индикатор за моментното ми състояние. Почеркът ми се променя и е различен, когато съм напрегнат, радостен, тъжен, депресиран, спокоен и т.н. Без тях по-трудно осъзнавам какво се случва с мен.
5) Действат ми като самовнушение и автохипноза, когато ми дойде музата да пиша с вдъхновение.
6) Затвърждавам правилните си убеждения. Ставам по-убедителен и по-добре аргументиран, когато ги защитавам пред другите.

Относно групата

Работещ механизъм без писмено слово и добри специалисти, ентусиазирани да участват, никога няма да получим поради една много проста причина. Това, с което сме се захванали, съвсем не е нещо малко и лесно. То не може да мине просто така с един проект и неговата реализация. Тук се изискват широкомащабни действия. В противен случай всичко ще бъде безсмислено и ненужно. Не случайнно аз съм включил списъци с литература, музика, филми и т.н. Нещата трябва да се обхванат от далече и от много места едновременно. Няма да има никакъв голям успех без: мъдрост; изкуство; занаяти; образование; пропаганда; писмено слово; множество проекти и дълги дискусии. Няма как да стане по друг начин. Необходими са много работа и голяма подготовка.

Ние хората имаме един основен проблем, който е свързан с комуникацията, общуването и разбирането на различните гледни точки правилно. Ако преодолеем този проблем, всичко останало ще се случва като детска игра.

Идеята е всеки от нас по отделно да събере на едно място най-важните си послания към другите в нагледен вид, дори и да е основно за лична употреба и саморазвитие. След това същият този човек много по-лесно и убедително ще може да се аргументира в тежки и противоречиви дискусии. За онези, които успеят да се изявят в дискусиите, хората сами ще проявят интерес и ще поискат да прочетат техните творения по-внимателно. Нямам претенции да бъда един от тях, но предлагам начин как това да се случи за тези, които са подходящи и притежават нужната подготовка. И тогава съответният човек ще бъде вече предварително подготвен и с гордост ще каже: "Ето, четете. Аз вече имам писмено становище по тези три въпроса." Така например, ако някой ме попита как вярвам, че по честен и законен начин може да се спести една не малка част от ДДС-то, аз ще му предоставя директен линк към съответния документ в мрежата с документи.

По-конкретно чрез такава една мрежа от документи аз се опитвам да постигна следното. Всеки да има възможност да изяви себе си отделно от другите и да има достъп до всички документи на всички членове от групата. Структурите и формите вътре могат да се заимстват, но всеки може да си избере и свои собствени, ако счита, че са по-добри. Важното е да се постигне едновременно ефекта на личната творческа свобода и ефекта на градивната, екипна работа. Подчертавам думата "градивна", защото има е деструктивна екипна работа. Аз лично съм си поставил няколко основни цели с написването на тези документи:

1) Подбор на съмишленци;
2) Създаване на пропаганден материал и основа за дискусии;
3) Възможност за напълно равноправна изява на умните и активните хора, без да се губи информация като игла в купа сено;
4) Намиране на гениални бисерчета сред нас, които да покажат добри умения и си залсужава да им се осигурят по-добри условия за работа и изява;
5) Да се създаде добър материал за възпитание, превъзпитание и образование за хората, които желаят да се развиват и саморазвиват. Всички ние можем по този начин да продължаваме да се самообучаваме и обучаваме взаимно;
6) Да се уважават и признават добрите авторкси трудове на членовете от групата.

Някой би попитал: “А какво ще стане, ако всеки член на групата напише коренно различни текстове? Кога и как ще се сработят тези хора?” Тази система от лични докуметни съвсем не изключва възможността за изработването на колективни авторски трудове. Даже напротив, тя помага за създаването на такива. Това е важно да се разбере правилно. Едното не пречи на другото, а е по-скоро неизбежен етап от процеса на сработване. Никой член не би се съгласил и не би се отдал с цялото си сърце на екипната работа, ако чувства, че има нещо негово недоизказано и преди това не е направил дори и бегъл опит да се аргументира индивидуално. Това е двустранен процес, при който по време на дискусията и аргументацията всеки ще има възможността и ще бъде провокиран да доразвива собствената си система от възгледи чрез личната си система от текстове. По този начин утре, когато някой се окаже по-прав за възраженията си по повод на някакви общи решения в групата, тези решения ще могат да бъдат ревизирани и той ще може да си получи заслуженото признание и уважение от останалите. Често ние се заканваме и размахваме показалец заплашително с думите: “Времето ще покаже, че съм бил прав.” Лошото е, че хората имат къса памет и ако не се направи именно това, което аз предлагам тук, времето и да покаже нещо, то няма да може лесно да се докаже и грешките ще се повтарят отново и отново, докато на по-правилно мислещият човек не му писне и не напусне групата от гумени глави.

Някой би попитал: “А как ще се сработят хората, ако има 100 човека със 100 различни мнения и 100 различни подхода по даден въпрос?” Първо, по даден въпрос няма как да има сто различни мнения и сто различни подхода. Те могат да бъдат реално само няколко основни (2, 3 или 5). Второ, по този начин всеки, който няма собствено мнение по даден въпрос, ще има възможността да се запознае с мнението и подходите на онези, които вече имат и същевременно са най-близки до неговия начин на мислене и неговия характер. Така се постигат два положителни ефекта:

1) Незнаещите, които гласуват, ще имат шанса преди това да се запознаят с материята по начин, който е най-близък до техните темпераменти и светогледи.
2) Ще се уважава и защитава личната свобода на словото и ще се стимулира индивидуалната творческа изява.

Потребителски аватар
Людмил
Мнения: 51
Регистриран: пет мар 23, 2018 9:20 am
Местоположение: София

Re: 27.05.2018г., 18:00ч. Асамблеи "Живи Места" София

Мнение от Людмил » пон май 21, 2018 4:46 am

Втората тема, която предлагам за дискусия е следната. На месечната асамблея в София присъстват горе долу едни и същи хора. Вече се утвърди мнението, че присъстващите на живо са по-ефективни от тези, кото присъстват от разстояние, защото живият контакт с хората е по-добър от виртуалния. Аз не съм против втория, но във връзка с този приоритет и във връзка с моето отстраняване от фейсгрупата "Възраждане на българското село" бих искал да се обсъди и създаването на фейсгрупа за присъстващите на асамблеите в София и в останалите области на живо, за да се разграничат от онези, които не присъстват на живо и за да могат да се сработят още по-добре лично познаващите се.

Третата тема, която предлагам за обсъждане на следващата асамблея, е моето изключване от фейсгрупата "Възраждане на българското село".

Четвъртата тема, която предлагам за дискусия, е да се създаде една практика всеки да изгражда и надгражда една своя собствена мрежа от документи, подобна на моята ето тук, за да може да се аргументира във виртуалното пространство по-добре преди реалните асамблеи и за да идва на тях по-добре подготвен с писмени материали и знания.

Поздрави,
Людмил

Потребителски аватар
sarnela
Мнения: 108
Регистриран: ср дек 06, 2017 2:32 pm

Re: 27.05.2018г., 18:00ч. Асамблеи "Живи Места" София

Мнение от sarnela » пон май 21, 2018 9:04 am

Ние семейно ще се постараем да отидем на асамблеята в Казанлък - да срещнем хора, които търсят живот на село.
Да видим кой да снима софийската асамблея в такъв случай.

valtodorov
Site Admin
Мнения: 37
Регистриран: съб дек 02, 2017 5:23 pm

Re: 27.05.2018г., 18:00ч. Асамблеи "Живи Места" София

Мнение от valtodorov » чет май 31, 2018 8:40 am

Правила на комуникацията, приети на асамблеята

Основни принципи:

1. Винаги говорим за темата, която се обсъжда, с аргументи насочени към дадена теза или идея и никога за личността на човека, с когото дискутираме.
2. Избягвайте да използвате„Ти“ послания. Това са послания, които започват с „Ти“ или „Вие“, и които съдържат оценка на поведението и личността на събеседника. Ти посланията веднага предизвикват ответно защитно поведение и отрицателни емоции на обида, гняв и негодувание.
3. Фокусирайте се върху наблюденията, не върху заключенията!Наблюденията показват обективно какво сте видели и чули, докато заключенията са свързани с предположения и интерпретации на видяното и чутото от вас.
4. Фокусирайте се върху поведението, не върху личността!
5. Придържайте се към това, което човекът е направил, не към това, което вие мислите, че той е. Коментирайте поведението с прилагателни, които описват действието, не с прилагателни, които приписват качества и характеристики на личността.

Какво не приемаме в комуникацията:
1. Не приемаме коментари относно личността на събеседника представляващи “Ти” послания. Например;“Ти не си наясно какво говориш”. “Ти” посланията съдържат оценка на личността на събеседника, представляват заключения базирани на неизяснени в общуването данни. Адекватният начин на комуникация е да се използват “Аз” послания. Например ;”Извини ме , но не успях да разбера какво ми казваш, би ли ми изяснил...”. По добре е да споделим ние как се чувстваме и какво сме разбрали, отколкото да даваме директно оценка и заключения относно коментарите на другите.
2. Не приемаме оценки и заключения относно тези, становища и идеи на събеседника, без да са комуникирани ясно аргументите, които водят до съответните изводи. Например; вместо “Това е абсурдно и не може да стане”, можем да кажем “Поради следните причини (изреждаме ги) тази идея, според мен е невъзможно да бъде осъществена.
3. Не приемаме ирония, сарказъм, цинични изказвания.
4. Не приемаме в комуникацията обиди, заплахи, нецензурни фрази и по никакъв начин не уронваме достойнството на човека.
5. Не приемаме отклоняване на темата за разговора със странични коментари тогава, когато има ясно зададена тема и цел на разговора.
6. Не приемаме самоволна промяна на процедура на дебатиране, без тази промяна да бъде приета от всички участници с консенсус или гласуване.
7. Когато засягаме теми като: религия, морал, политика, раса, веганство, отглеждане на животни, тютюн, алкохол...(добавете/коригирайте)…..., излагаме аргументи без да отричаме правото на другия за собствени убеждения и практики (прилагани в лично пространство и без да пречат/увреждат на други хора).
8. Не изнасяме конфиденциална информация за други лица без тяхното съгласие и зачитаме правото на лично пространство на всеки.

Към какво искаме да се стремим в комуникацията:
1. Да зачитаме ценността на събеседника. Да го приемаме му като равностоен партньор и носител на компетенции.
2. Да пазим и се съобразяваме с личното пространство на другия, и правото му на собствени убеждения, стига тези убеждения да не водят до комуникация и поведения незачитащи и накърняващи нашето собствено лично пространство.
3. Да използваме повече “Аз” послания. Когато даваме обратна връзка на събеседника, да се стремим да споделяме повече за своите чувства и разбиране на проблема, а не да нападаме отсрещната страна с оценки и заключения.
4. Да подкрепяме или отхвърляме аргументи и позиции без това да влияе негативно на личните взаимоотношения.
5. Преди да се изкажем по дадена тема, първо да сме се запознали в наличната информация онлайн или по друг начин.
6. Да спазваме регламента, дневния ред и правилата на дебатиране, които са приети от всички с консенсус или гласуване.


Роля на администратор на интернет комуникация.
1. Управлява формата на дискусията. Съдържанието на комуникацията се определя от участниците.
2. Следи за спазването на етичната комуникация. Когато има коментар, извън етичните норми на комуникация администратора го трие с коментар коя точка от нормите за комуникация е нарушена.
3. Следи за спазването на темата на разговора, фокусира дискусията и коментира отклоняването от нея.

Роли водещ на групови срещи на живо.

1. Отваря груповата работа като договаря с участниците времето за протичане на срещата.
2. Резюмира напредъка от предишната среща. Припомня целите, които са поставени миналия път.
3. Договаря с участниците дневния ред и целите на текущата среща. Като ги записва на видно място.
4. Припомня основните правила за комуникация между участниците по време на срещата. - начина на обсъждане, даване и отнемане на думата, ползване на телефони и др.
5. Следи за спазването на дневния ред. Като дава и отнема думата.
6. Резюмира и обобщава периодично напредъка по дневния ред.
7. Насочва групата към поставените цели.
8. Намесва се само относно формата, и регламента на дискусията. Не се намесва като страна с коментари относно съдържанието на самата дискусия. Ако има нужда да участва в съдържането на дискусиятта предава воденето на групата на някой друг участник.
9. Тушира напрежението, когато възникнат противоречия между участниците.
10. Следи всеки да участва равнопоставено в дискусиите.
11. Следи говорещия се изслушва без да се прекъсва, освен ако не е просрочил времето за изказване.
12. Стимулира участниците да споделят опит и знания по дискутираните теми.
13. Следи да се спазват етичните норми за комуникация.
14. Не позволява на участниците да се прекъсват, да окупират времето на срещата, да отклоняват своеволно дискусията.
15. Запазва неутралност, и не пропагандира собствената си гледна точка като се възползва от ролята си на водещ.
16. В края на груповата работа обобщава резултатите, и насочва групата към вземането на решения.
17. Насочва групата към консенсус, тогава когато такъв е невъзможен управлява процеса по гласуване.
18. Записва на видно място ключова информация от дискусиите.
19. Следи за поемането на конкретни ангажименти от участниците.
20. Договаря целта на следващата среща.

Отговори