2. За Образованието на село. Въпроси и решения

видове образователни методи; изграждане на училище на село и др.
Потребителски аватар
Радалия
Мнения: 53
Регистриран: съб дек 30, 2017 5:21 pm

Re: 2. За Образованието на село. Въпроси и решения

Мнение от Радалия » пон яну 29, 2018 5:00 pm

sarnela написа:
пон яну 29, 2018 2:30 pm
Ще вземем предвид всичко, което съветвате. Благодаря Ви много, Радалия. Ако се сетите още нещо важно, пишете.
Просто питайте, Сърнела.

Потребителски аватар
Ангел
Мнения: 33
Регистриран: чет яну 18, 2018 12:57 pm
Местоположение: София

Re: 2. За Образованието на село. Въпроси и решения

Мнение от Ангел » ср яну 31, 2018 4:23 pm

Здравейте приятели, изчетох темата. Двата въпроса, които ми се въртят в главата, не намериха отговор. Представете си, че имате пред себе си скептик с богата обща култура и прилични комуникационни качества. Баща на две деца в предучилищна възраст. А сега позволете да призная, че говоря за себе си и да ви задам тези два въпроса :
1. Какво не е наред сега?
2. Какво предлагате вие?
В перфектните отговори по моему виждам малко повече конкретика и реална оценка за реализацията на идеите с оглед съществуващите лостове за влияние върху правната рамка. Също така виждам разграничаване от ефекта на бързия влак - пропускането на важни спирки в стремглавия устрем към различното.

Потребителски аватар
Радалия
Мнения: 53
Регистриран: съб дек 30, 2017 5:21 pm

Re: 2. За Образованието на село. Въпроси и решения

Мнение от Радалия » ср яну 31, 2018 4:54 pm

По първия въпрос - Какво не е наред сега?
Тема, достойна за научен доклад. Значи представете си, че рано или късно този баща се сблъсква със социалните. Те най-вероятно ще го намерят, ако има някъде адресна регистрация, щом децата му станат на така наречената задължителна възраст за обхващане от системата. Ще го накарат да потърси учебно заведение - независимо дали училище или детска градина. (ще простите, но много по-лесно ми е да разсъждавам за училище). Влиза в училището и вижда картинката, която е описана много точно от един друг баща:
http://www.maikomila.bg/%D1%83%D1%87%D0 ... %B2%D0%B8/
Не е пресилена, вярвайте ми.
Нашият татко не се отчайва, социалните го дебнат, и решава да се срещне с някой учител, който чудно как все пак успява да му обърне внимание. Въпросната учителка (по-голям шанс е да срещнете жена, но няма значение пола) вижда притеснения поглед на таткото, вижда, живее в ада и няма как да накара бащата да вярва, че е правилно, но записването на детето му ТРЯБВА да се случи.
И така... стигаме до втория въпрос. Тук ще говоря от името на учителката, т.е. от мое име.
Напълно разбирам как децата са хванати в желязна хватка. Никак не разбирам как се издържа на чина от 8 до 18 ч. Е, вярно с около два часа обяд и игри под надзора на учител, при хубаво време - навън. Аз, като учител, не бих издържала и напълно разбирам реакцията на децата. Затова правя всичко възможно една част от часовете по математика да бъдат игри. Да научим формулите за лице и обем, а после да си направим тела и да мерим, да смятаме. С изработените тела си правим град. Смятаме колко керемиди ни трябват за покрива на ето тази къща, а колко ламинат за пода в другата или колко боя, за да боядисаме третата. Дори и да не са научили формулите, отварят учебници и тетрадки и намират отговора. После излизаме на двора и пълнем един варел с вода, после един кашон с пясък... Докато учихме дроби ядохме ябълки, домашна пица, дари един бисквити им пекох... Такива едни неща...
Като учител искам да имам пълна свобода в методите, начините и средствата, с които да постигна необходимите знания по моя предмет. Искам да мога да работя с другите колеги - нямате идеи колко неща съм намислила за връзки с другите предмети, без за това да трябва да описвам куп документи (това всъщност ме отказва).
Много, много още мога да мечтая...

Потребителски аватар
Ангел
Мнения: 33
Регистриран: чет яну 18, 2018 12:57 pm
Местоположение: София

Re: 2. За Образованието на село. Въпроси и решения

Мнение от Ангел » ср яну 31, 2018 6:54 pm

Малко се обърквам. Алтернатива на система с много неизвестни е свеждане на неизвестните до по - малък брой? Не е ли разрешаване на задачата и намиране на неизвестните? Имам предвид - оспорва се тромава процедура и сложна образователна програма, без вдъхновителни мероди. Това значи, че трябва да излезнем от системата с малцина избрани или да видим как да накараме системата да работи за нас? Селективният подход не лишава ли учителят от възможността да предостави знания на повече деца, а и родители? Смятам, че перспективните заселници ще се сведат до минимум, ако не се създаде изключително стройна, абсолютно съвместима с установените от МОН образователни равнища система за селско училище, в която се използват и алтернативни образователни методи, но предоставя на учениците си във всеки един момент възможност за продължаване на образование в което и да е друго училище в България. А и от мен една мечта - създаване на средно специално с професия традиционен занаят с осъвременена визия за реализация или народно творчество - музика, пеене, танци.

Потребителски аватар
Радалия
Мнения: 53
Регистриран: съб дек 30, 2017 5:21 pm

Re: 2. За Образованието на село. Въпроси и решения

Мнение от Радалия » ср яну 31, 2018 7:16 pm

Идеята ти е хубава, отговаря на онова "Възраждане на българското село".
Иначе... аз, колкото и велик учител да съм (ха-ха-ха) не мога да уча всички деца на България. Все ще има избрани ;)

Боби Димитров
Мнения: 43
Регистриран: вт фев 20, 2018 1:19 pm

Re: 2. За Образованието на село. Въпроси и решения

Мнение от Боби Димитров » вт фев 20, 2018 3:53 pm

Ангеле, ако позволиш да отворя и тук една скоба с размер на малък хипопотам. Извинявам се в аванс, ако тия неща са ти ясни, но няма как да ме прекъснеш усреди :D

1. Не е никакъв проблем детето ти да е извън системата. Имаме няколко такива познати семейства/деца. Никой няма осъден, глобен, вкаран в затвор, с взето дете от социалните и тн. Напротив, чудесни общителни деца с разнообразни познания и изявени интереси. Някои от тези деца са в Демократичното училище, което не е акредитирано. Там средата е много добра, системата е още в зачатък и все пак напомня леко Summerhill. Ако някой се има за педагог и не познава демократичния метод, ще замоля да се запознае преди да продължи да се смята за такъв.

https://www.youtube.com/watch?v=TxngqMavda0

С други думи, има начини детето ти да знае много неща и да бъде умно, предприемчиво, находчиво, социално стабилно и с добри soft skills, без да минава през месомелачката на МОН. Всъщност ако мине, шансовете намаляват. Забележи, не казвам изчезват.


2. Не е никакъв проблем детето ти да покрие всички изпити на МОН, да влезе в гимназия по някое време, или в университет, без да е ходило в началото на МОНско училище. Имаме не един и два такива случая, вярвам си гледал "Аз съм домашен ученик", а и имаме и съвсем пресен пример с една девойка, която влезе директно в 8ми клас в музикалното (поп и джаз) без да е ходила преди това 7 години на редовно училище.


3. Важно е да се осъзнае фактът, че модерното училище (това от последните 150 години) е просто една измислица на индустриалната революция, сътворена да създава работници във фабрики, немислещи, запеметяващи и послушни единици в едно безлично общество. Индивидуалността и човешките умения не са нещо, което се поощрява. Кооперация и състрадание не се преподават, а напротив, съперничество и подигравчийско назидание. И, разбира се, искат все по-рано и по-рано да те натъпчат в калъпа, вече от 5 годишни ги карат на изпит.

Едно дете на 7 години може чудесно да разбере като му обясниш какво всъщност представлява училището. За него, ако изключим разни проблеми от физическо естество (да го пребият или да го тормозят, ежедневие за 40% от учениците в МОНската система), няма да е никакъв проблем да посещава проформа училището и да "избута" каквото е нужно, за да са спокойни тейко му и майка му. Ако обаче през останалото време като семейство полагате всички усилия да го научите на каквото трябва, да му обясните важните неща и да му позволите да прави това, което го влече, да израсте в посоката, която желае.


4. Не зная за теб и вас като цяло, но моите впечатления от училище / гимназия / университет са плачевни. Почти нищо от това, което знам в момента, не е научено там (е, не броя как се правят миниум-бронзки или димки от селитра, или как се натискат мацки на пейките... това е... как да кажа... извънкласно занимание, един вид СИП според МОН?). Познанията ми по математика са плачевни, а съм учил в ПМГ Бургас. 99% от всичко, което знам от хуманитарните науки, съм научил сам извън училище и основно след като престанах да съм част от тази перверзия, наречена "образователна система". Всичко, което направи тя с мен беше ПОЧТИ да убие до дъно желанието ми да уча. За щастие остана малка искрица, от която успях да раздухам огъня след това.

Гаранция има 1001 изключения от всяко правило, което е някаква надежда все пак... Чета какво си писал в другата тема: "Голямата ми дъщеря пее, свири, танцува. Доста се занимаваме с нея, като я водим на допълнителни консултации по нейно желание." Нищо от това не ми говори - "училище". Не е нужно училище, за да може тези неща и да иска да се развива в тях. Ние нямахме пеене и свирене и танци в училище. Имахме музика, където слушахме руски военни маршове и целта беше да гледаш с патос в портрета на вожда, иначе Захова те бие с дървен линеал по главата. Беше позволено да поглаждаш замислено синята или червената си връзка.


5. Училищата се опитват да профилират прекалено от рано. Аз на 18 исках просто да вляза в казармата (не успях). Не знаех какъв искам да стана като порастна, какво ще ми е интересно да правя, нямах възможност да опитам много неща, само няколко и те така. Ако сравниш това с опитът на коя да е младежка двойка хоумскуулъри в САЩ, които прекарват годините си между 16 и 26 обикаляйки всичките америки с колелета, на стоп или с кемпър докато работят по разни екоселища за храна и покрив, придобиват чутовен социален опит във всевъзможни контексти, ще ти е ясно, че целта на училищната система е да те направи работник възможно най-рано.

Според мен училищата трябва да преподават умения на децата преди 18-20 годишна възраст, а дълбоки познания - след това. На 16 исках да опозная съвсем различни неща, а не Ньойски договор и ковалентни връзки. Моят дядо на 11 години се е записал своеволно чирак при селския железоколар. Искам децата ми да могат да се научат на дърводелство примерно или овощарство или плетиво или шев и кройка, но не в един час по трудово седмично, който вече го няма дори, а в един immersive experience (сори пичове, не зная превода на това), работа по реални проекти и с възнаграждение.

Не е нужно едно дете да иска да бъде дърводелец или готвач, за да се научи да прави сглобки и да готви. Писал си в другата тема, че ще пращаш детето в музикалната. Помисли много добре преди да го направиш! Имам жена, шурей и тъст излезли от там и мога много да говоря (на по греяно винце) за пагубния ефект на ранната фуния.

Децата трябва да имат възможността да опитат много неща без нищо от това да е ограничаващо, задължително и предопределящо. Училището само ще попречи на всичко това, защото ще изяде от времето за игри и реално учене.


6. Ако се наложи да пусна моите деца на училище (5 и 2 години в момента), бих ги записал в най-удобното училище просто за да бъдат някъде, щом се налага. Вероятно в Божурище, че училищния автобус минава пред бъдещата ни къща. Не съм на нож против това да ги пусна в училище, ако те настояват или има други независещи от мен обстоятелства, които ме принуждават. Но съм сигурен, че ще мога да изтрия щетата, която училището ще нанесе. Не мисля, че училището ще ги направи хора. Не мисля, че ако имат шестици ще са по-добри в нещо, освен в имането на шестици, което не определя абсолютно нищо в моята глава.

Ако имам парите и мога да си го позволя логистично, бих ги пуснал в Демократичното, а както е тръгнало един ден може и да имаме демократично на село, доста сериозно лоби се заформя... Но съм изцяло ОК да работя по-малко, да вземам по-малка заплата и да отделям времето да ги уча аз до където мога. Според мен това ще е достатъчно като старт, за да видят те самите на къде искат да поемат. Веднъж като ги науча как да се учат сами, ще е достатъчно да им помагам. И ще е супер да мога да се уча заедно с тях.

Толкоз!
(за сега)
"Yes I know my enemies! They're the teachers who taught me to fight me! Compromise, conformity, assimilation,
submission, ignorance, hypocrisy, brutality, the elite. All of which are American dreams."
-RATM, 1992

Отговори