Мястото, което търся...

Описваме кой как си представя общността - място, устройство, отношения, хора и т.н.
Потребителски аватар
sarnela
Мнения: 108
Регистриран: ср дек 06, 2017 2:32 pm

Мястото, което търся...

Мнение от sarnela » ср мар 07, 2018 6:20 pm

Нашето (семейно) място е зелено, планинско, но не твърде високо, за да има по-мек климат и повече възможности за земеделие. Около 150-700 метра н.в.
Вода в изобилие - подпочвена и/или извори. Река, която да ползваме и за енергия.
Много слънце. Южен склон.
Топли хора.
Слабо населено - до 50-ина жители.
Накрая на пътя. Добър достъп - да не е нужно 4х4.
С прекрасна, просторна гледка. Сгушеното между хълмовете селце има очарованието си - в такова бихме прекарали няколко дни, но не и живота си.
Обхват на телефоните, понеже доходите ни в момента зависят от това. Интернет (прекарва се).
По възможност да е по-централно разположено в България (на юг от Стара планина); разглеждаме и Благоевградска област.

Мястото да дава възможност за достатъчно отстояние на къщите в общността една от друга за осигуряване на спокойствието на тези, които го търсят. Ние сме сред тях. :)
В същото време да е удобно за охрана като цялост.

Да има земеделски земи достатъчно за осигуряването на поминък (бизнес), способен да поддържа финансово общността.

Енергийната независимост - откъсването от мрежата, е водещ критерий и мястото преценяваме през тази призма.
Красотата също е водеща, както и спокойствието.

Убедени сме, че ще намерим точното място. :)
Споделете за вашето място.

Боби Димитров
Мнения: 36
Регистриран: вт фев 20, 2018 1:19 pm

Re: Мястото, което търся...

Мнение от Боби Димитров » ср мар 07, 2018 10:44 pm

В тази тема ли да споделим или всеки в отделна?

Ще е интересно след време да се върнеш назад и да опишеш с кои от тези неща сте направили компромис. Аз мога да споделя много по въпроса с компромисите, тъй като принципно съм доста безкомпромисен тип, но в крайна сметка задраскахме голяма част от списъка си с плюсове и минуси!
"Yes I know my enemies! They're the teachers who taught me to fight me! Compromise, conformity, assimilation,
submission, ignorance, hypocrisy, brutality, the elite. All of which are American dreams."
-RATM, 1992

Svetlozar.Petrov
Мнения: 6
Регистриран: нед мар 04, 2018 1:32 am

Re: Мястото, което търся...

Мнение от Svetlozar.Petrov » чет мар 08, 2018 1:07 am

След като редях списък от критерий,положителни и компромисни варианти,стигнах до следният простичък извод:
Човек е човек,не защото е на перфектното място,но когато осъзнае че е перфектен и всяко място е перфектно.
Човек е устроен така,че липсата да подсилва устрема.Когато е угодено на егото,устрема просто не се появява,а дори да се появи,бързо изчезва.
Човек където и да иде винаги е на перфектното място.Дали ще има гледка към красиви хълмове или към стопанска постройка,нищо извън нас не ни носи мир и спокойствие така както самите ние.Докато това основно качество не е в пълна сила,изразходената напразно енергия ще е поредната загубена устременост.

И от не малкият си опит знам,че общност с правила и догми не се гради.Ти или се свързваш с другите или не се свързваш-това е тежкият ти избор.
Разисквах вариантите относно правова гледна точка за създаване на общност.Толкова крехка е тази черупка,че не капки дъжд,а капки роса в миг могат да я сринат,щом стане някому неудобна,а в България за съжаление или щастие,не е рядко явление.
И не като реалист който гледа фактите,а като неутрално същество виждащо илюзията на Недогъделичканото его осъзнах за себе си,че не сме дораснали до толкова,за да сме наивно-вярващи,че от готовите цветове ще правим чуден медец.А просто да насадим красивите цветя без тяхната естествена природа,би било красиво,като в модерните цветарници,но без истински аромат,без истински контраст,без естествено съдържание,но с красива картина и висока цена.
Аз избрах за себе си старото българско село,не за да заживея просто като обикновен ''стандартен'' селянин,а за да не се затварям в дизайна на егото,което би ме лишило от най-красивото-любовта.
Да си енергийно независим,но зависим с останалите невъзможни зависимости си е чист душевен егоизъм и това доказано не води до добро,но до поредният затворен цикъл,в който няма истинско развитие,но има егоистично удовлетворение на преждевременно избраните социални театрални роли,с ясно начало,но изигран сценарий..
Аз избрах за себе си среда,подобна на обичайната,за да мога с ново възприятие непознато за старото възприятие да преобръщам всичко старо и негодно в ново но пълноценно,от което всеки да има своята полза и доверие в което,за да се изправи сам пред себе си в огледалото.
Моята общност е в сърцето ми.Моето семеиство е в сърцето ми.Моето възприятие е в сърцето ми.Впрегнал умът си аз просто балансирам двете страни,без който баланс те няма как да оцелеят,още повече развиват и усъвършенстват.
Старото разбиране за собственост е ценно,но погледнато с ново разбиране за единение,то е безценно,предоставящо възможността за избор във всеки един момент спонтанно и свободно.
Нека спрем да вярваме на пророчества и учители,не защото не са прави,а защото бягайки от ''възможните сценарий'' нии само ги приканваме още повече към себе си.Това че си на 600 метра надморска височина не те прави защитен,прави те безсилен да се изправиш пред себе си.
Това,че си в южна България не те прави по сигурен,прави те крайно уязвим.
Учителите и пророците не са се раждали за да ни избавят,а за да ни подготвят да приемем живота без страх.
Дали ще си на полето или в планината,щом ще има катаклизми,никой и нищо не може да те защити ако съдбата ти е различна от това което си представяш.
Смелостта не се учи в сигурните обятия на егото високо в планината,смелостта се изучава на полето,въоръжен с неприкосновеност и липса на страх,готов за саможертва.
Вярата не се калява във планината,вярата се калява срещата със смъртта,неизбежната.
Мъдростта не е в старите книги,а в отношението ти към теб самият в тежки времена.
Любовта не е чувството на удовлетвореност,но онова отношение към себе си и околните,в което липсва страх и смелост и мъдрост и вяра,а просто единение и свързване.

Разбира се,че прекалих с писането,не заради друго,а за да искарам от комфорта събудените.

Аз съм избрал за себе си простичко решение,село до търново,с отлични комуникации с автобус и влак,малко но спокойно,плодородно и с изобилие на вода.Гледките са полски но с широк небосвод,ниска надморска височина,девствени поляни и не ефтина първокачествена земя.Има ефтини имоти и условия за създаване на малък рай.
Практичността е моят приоритет.Условията са важни,но само вторестепенно.Отношението е това което носиш в себе си е най-ценното качество и приоритет.
Сигурно няма,има риск,и то голям.Въпроса е до колко си готов да се впуснеш в приключението и с кого?
:)
Със Здраве!

Потребителски аватар
sarnela
Мнения: 108
Регистриран: ср дек 06, 2017 2:32 pm

Re: Мястото, което търся...

Мнение от sarnela » чет мар 08, 2018 12:05 pm

Боби Димитров написа:
ср мар 07, 2018 10:44 pm
В тази тема ли да споделим или всеки в отделна?

Ще е интересно след време да се върнеш назад и да опишеш с кои от тези неща сте направили компромис. Аз мога да споделя много по въпроса с компромисите, тъй като принципно съм доста безкомпромисен тип, но в крайна сметка задраскахме голяма част от списъка си с плюсове и минуси!
Да, в тази. И да - ще споделим, живи и здрави. :)

Боби Димитров
Мнения: 36
Регистриран: вт фев 20, 2018 1:19 pm

Re: Мястото, което търся...

Мнение от Боби Димитров » пет мар 09, 2018 1:10 pm

В самото начало (преди да имаме деца) търсихме отдалечено от хора и промишленост място с голяма площ (десетки декари), горски фонд, пасища, извори и южно изложение на лек склон. Имахме някаква идея / желание / фантазия да правим малка симбиотична ферма от нулата.

Като почнаха да се появяват децата, този списък-желание беше хвърлен в кофата и направихме друг. Там имаше неща като близост до семейството, лесен транспорт, живо място (в смисъл да няма само умиращи бабички), досег с култура и възможност за занимания. На практика дори първата точка само изискваше да живеем до София или до Бургас, но предвид, че в столицата имаме 10 човека рода и подкрепа, решението се взе вместо нас. Стана ясно, че ще търсим не голямо поле с гора, а малко селско парцелче в някое близко до София село.

От там съставихме списъци със "качества" на имота, какво задължително трябва да има и какво в никой случай не трябва да има.

Искахме гледка, малко по-високо да е (леко планинско), добро изложение, ако може да има идеална обитаема стара къща, да не е много затънтен сред други близки къщи, да не му хвърлят сянка големи дървета и сгради, целогодишен достъп за лека кола по възможност на асфалт, с партиди за ток и вода, с празни съседни имоти или окочаващ в общински имот като зона Оо, дере или друго (което обикновено значи, че можеш да ползваш допълнителни ресурси). Списъците бяха дълги.

Като почнахме огледите, които продължиха около 5 години и обхванаха на практика всички населени места и повечето махали на цялата северна и западна дъга. От Елешница през Кътина през Пожарево до Мърчаево. Дори и към Царичина, Храбърско, Боснек, като по-отдалечени места гледахме.

Неочакваното беше, че всъщност ако купуваш нещо малко е много по-трудно да го избереш, отколкото нещо голямо. 50 дка поле се избират много лесно, но 500 квм сред къщи е почти непосилно. Затова и ни отне толкова много време.

Докато един ден GPSа ни бутна в една отбивка и видяхме един полу-паднал винил "Продава се" и месец по-късно бяхме горди собственици на нашия парцел.

На практика почти всички мераци излетяха в кофата. Мястото ни не е планинско, в равнината е и е доста равно като топография, ориентирано е доста куцо - северозапад към югоизток, с къщи от южната страна много близо до оградата, които му хвърлят яко сянка почти целогодишно на 1/2 от площта, няма партиди за ток и вода и никога не бе имало, никакви постройки (ни къща, ни клозет), няма сонда или кладенец, а комшиите на ограда гледат овце и прасе.

Но като го видяхме и двамата с жената просто се спогледахме и беше ясно, че това ще е мястото. Много помогна и друго - като влязохме през липсващата ограда да го огледаме, синът на комшиите ашладисваше дръвчета по оградата и отпрахме 1 час разговор като стари приятели. После ни поканиха у тях без да ни познават. Накрая ни свързаха със собственика и така получихме по-добра цена.

Та реално при нас стана така, че изхвърлихме плановете и се сдобихме с прекрасни комшии. Списъците и мераците са нещо прекрасно, което може да насочи погледа в правилна посока, но когато изскочи заека, в никой случай тези списъци не трябва да бъдат спирачка или ограничение.

Друг положителен резултат беше този материал, който списах. Над 50 човека са ми писали мейл във връзка с него и смятам, че съм помогнал на всички.
"Yes I know my enemies! They're the teachers who taught me to fight me! Compromise, conformity, assimilation,
submission, ignorance, hypocrisy, brutality, the elite. All of which are American dreams."
-RATM, 1992

Потребителски аватар
velko
Мнения: 372
Регистриран: пон дек 04, 2017 5:32 am
Местоположение: село Александрово
Контакти:

Re: Мястото, което търся...

Мнение от velko » пет мар 09, 2018 2:00 pm

Какво да бъде желаното от мен място зависи от общността, в която ще се включа, така че предпочитам да изложа ДВЕ мои представи за общността, в която бих се включил, в изграждането, на която бих участвал. Ето двата варианта

В Идеалния вариант:

- Всички сме вегани, последователи на едно обединяващо ни духовно учение, но без да сме фанатици. Развиваме земеделие, зеленчукопроизводство.
Обучени сме в строителство и поддръжка на къщите ни. Земята и къщите ни са собственост на сдружение с нестопанска цел ( не НПО), в което всеки пълнолетен членува. Търгуваме с клиенти извън общността чрез ООД, което е собственост на сдружението. Около 20% от площта е достъпна за външни посетители. В нея има сгради за нощувка и за провеждане на събирания в зала; атракционни съоръжения за възрастни и деца. Семействата и несемейните единици живеят в отделни къщи или в обща сграда с отделни стаи според преценката им за това какво им е нужно, според възможността да си го позволят и според решението на общността. Стремеж към енергийна независимост.


В Компромисния вариант:

- Съществува смесена собственост. Част от хората са с обща земя и ползват Домовете, които са собственост на сдружение. А други са със собствени частни домове и земя, която по своя преценка обработват сами или са я дали под аренда в кооперация. Храненето е смесено (вегетарианство и всеядство). Развива се земеделие, зеленчукопроизводство и животновъдство.
- Всички въпроси, касаещи общността се решават на месечни или седмични събрания. Има изградена база за платен къмпинг.
- Употребата на трева за пушене или твърди наркотици е забранена.
- Приема на нови членове е след 3 месеца изпитателен срок, след приемане с пълно съгласие от цялата общност – представя се отчет за направените финансови разходи за стартиране и изграждане на селището и се коментира с кандидата начина, по който той вижда своето равноправно участие като новозаселващ се.
- Приемат се доброволци и гости при съответните условия на пребиваване, като цена за престой и нива за достъп до дейности и определени територии в общността.
- На избраната територия, включваща селото и землището му – общността може да нараства до 150 души.
- Всеки получава блага, плод на общностния труд, пропорционално на вложеното време, без значение от вида дейност, който извършва, но съобразно задоволяване базовите му ежедневни потребности.
- Всеки е свободен да изповядва каквото и да е духовно учение и да има каквато реши сексуална ориентация, стига с това да не разваля общия дух на взаимно разбирателство в общността.
- Пропагандата за участие в инициативи на политически формирования е силно ограничена
- Общността изгражда свои традиции и ритуали, свързани с прием на нови членове, чествания на празници, почитане на обичаи от древността и други.
- Стремеж към създаване на училище за подрастващите, в което са застъпени методи на Новото образование.
- Изграждане на Здравен център за нуждите на общността

И в най-тежките климатични условия бих отишъл да живея, стига да намеря там общностния дух, който аз търся. Макар, че той се Създава... не си съществува просто нейде :)
--------------------
Общност "Нова Зора" :mrgreen:
*

Потребителски аватар
Радалия
Мнения: 53
Регистриран: съб дек 30, 2017 5:21 pm

Re: Мястото, което търся...

Мнение от Радалия » пет мар 09, 2018 5:12 pm

Мислех да не пиша в тази тема, защото всичко, което ще напиша, би било реклама от сорта "моето гардже е най-хубаво". Като чета колко планирате, обмисляте, степенувате, реших, че съм най-рисковият човек, когото познавам. Никога преди 2013-та не съм и помисляла да водя начина на живот, който водя в момента. В началото на въпросната година влязох на операция с оная страшна диагноза. После, докато чакахме хистологията, приятели ни заведоха в едно врачанско село. Тогава като видях пръстта, взех в шепа, помирисах... Как да кажа беше толкова непознато усещането, беше така разтърсващо, беше като някаква светлина в мислите и желанията ми. Трябваше да убедя мъжа. Двамата сме разведени от първи бракове, с пораснали деца от тях, като всички членове на фамилиите ни се разбират и уважават, т.е. нямаме ангажименти към деца. Никой от нас не ходил като дете при баба и дядо на село. Абсолютни граждани. Мъжът ми реши, че желанието ми е мимолетно, че съм стресирана от очакваните резултати и предварителна диагноза. Очакваше, че ще се смеем над това желание един ден, когато отмине болестта. И, тя отмина, ама желанието ми - не. Периодично повеждах разговори на селска тематика. Къде на шега, къде на истина стана ясно, че аз си мечтая за планинско село, а мъжът ми би се чувствал подтиснат от високи планини в близост. Ще си призная, че от време на време поглеждах в разни сайтове, където имаше обявени селски имоти за продажба. Исках евтин имот с плодородна почва. С аромат, като онази във врачанското село. През следващите две години 4-5 имота обсъдихме с мъжа, но веднага бяха отхвърлени. На етап обява в интернет. В началото на 2015-та попаднах на Нашата обява. Извиках мъжа пред лаптопа. След 5 минути той говореше по телефона с продавача, в края на седмицата бяхме на оглед. Взехме наши приятели, за да гледаме не с 4, а с 8 очи. Дойдохме, видяхме. Прилична къща, селскостопански постройки, кладенец, трифазен ток, пръстта... като онази, теренът полупланински, целият двор - 2 дка гледа на юг, хълмовете на Предбалкана са пред нас, но под нас, а в далечината се вие Стара планина в сиво-сини багри. Дадохме капаро и след още две седмици къщата беше наша. После се запознахме с комшиите. Те така ни "поеха", че когато единият съсед почина при катастрофа 3-4 месеца по-късно, до днешен се озадачаваме, че сме го познавали толкова малко. Всеки ден, като се прибера от работа, се събираме с комшиите да си разкажем деня, да си споделим плановете за следващия... Не мога да определя отношенията ни по друг начин, освен като общност.
Ей така, без предварително планиране, без някакви очаквания и изисквания, станахме селяни. И започнахме нов живот.

Силвия
Мнения: 33
Регистриран: пон дек 11, 2017 1:30 pm

Re: Мястото, което търся...

Мнение от Силвия » нед мар 11, 2018 8:33 pm

Статията на Боби е много добра :) , хареса ми.
Естествено всеки има своето усещане за място и дом и като го види си го познава. Друг е въпросът дали си позволяваме това себепознание какво искаме и какво не.
Аз като човек влюбен в цялата България :) предполагам, че мога да живея навсякъде из нея, зависи с кого. За мен основното търсене в този момент е общност. Група хора, които живеят заедно и имат цел, която е отвъд изкарването на прехраната.
Ще си позволя цитат от едно стихотворение, който ме човърка от ученическа възраст
"После има друго. То
някак мъчно се разбира.
Тръгват. Бият се. Защо?
Само хлябът ли ги сбира?"
В моята мечтана общност хората не са събрани само заради единият хляб.
От друга страна, обаче, имам и едни стриктни изисквания какво НЕ трябва да бъде мястото и те са по-скоро свързани със стремежа ми към самодостатъчност и покриване на всички нужди в рамките на общността. Убедена съм, че за здравето и живота си всеки сам е отговорен и съответно трябва да положи всички възможни усилия да запази максимално дълго своята работоспособност и здрав разум. Съгласна съм също и с пирамидата на Маслоу https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D0 ... 0%BE%D1%83 , като в моята мечтана общност нуждите на всеки неин член са задоволени до горе :) На настоящия етап аз все още се грижа за чистите въздух, вода и храна за мен и близките ми, като това правя и за удоволствие, и като професия и смятам да продължа да го правя. А за това си трябва площ, в зависимост от броя на членовете на общността. Така че моето мечтано място е просторно. Тихо. Тъмно през нощта, с много звезди в небето. Духа вятър, но не постоянно и задължително има река, за мен течащата вода е от голяма важност.
Има достатъчно на брой хора с разностранни интереси, така че да има и културен живот :) Мен ме няма никаква в изкуствата, но обичам да слушам жива музика, песни, да гледам театър, опера, балет, куклен театър, циркови представления, обичам да чета на глас и да ми четат на глас, Обичам рецитации, маскаради, танци, изобщо разнообразието във всичките му форми. Всичко това не е нужно да се случва ежедневно, разбира се , но за мен подготовката за един празник е по-вълнуваща дори и от самия празник . Има празници- много и всякакви. Съобразени, естествено, със селскостопанския календар :)
Делниците започват заедно. Хората, които извършват една дейност стартират работния си ден, събирайки се и извършвайки някакъв ритуал- дали да помълчат заедно, или да изкоментират набързо плановете за деня, или да се съберат на закуска преди работа, или религиозен ритуал, за мен е без значение, стига всички да се чувстват комфортно и като екип. Споровете се решават бързо, без да се допуска нагнетяването на напрежение .
Всеки има достатъчно време в самота и тишина, за да може да се вслушва в себе си. В здравословното си състояние, в мечтите си, в конкретните си планове. Близостта не е натрапена и не е изискуема.
Мястото е безопасно за децата, които си играят на открито с минимален надзор . Те участват в максимална степен в живота на общността, а не са отделени и затворени в отделни помещения. Позволява им се да се изявяват във всички празници, да работят , да се грижат за чистотата и красотата на мястото. Позволява им се и нищо да не правят без да бъдат притискани от възрастните.
Пътищата и пътеките са достатъчно широки и добре утъпкани, за да не е прекалено кално. Всеки предмет и машина или са красиви, или са полезни, а защо не и двете . Всичко е подредено на мястото си , обгрижено и готово за употреба. Има достатъчно навеси, колибки и тем подобни .
Направо взех да описвам една утопия :) Но мисля, че изразът " Готви се за война, пък ако дойде мир- добре дошъл. " , може да се използва и за мечтите. Аз си мечтая за идеалното място, а реалното е добре дошло :)

Боби Димитров
Мнения: 36
Регистриран: вт фев 20, 2018 1:19 pm

Re: Мястото, което търся...

Мнение от Боби Димитров » пон мар 12, 2018 11:03 am

Радалия написа:
пет мар 09, 2018 5:12 pm
Като чета колко планирате, обмисляте, степенувате, реших, че съм най-рисковият човек, когото познавам.
Това е хубаво, че го написа и е важно да се обърне внимание.

Ако аз съм на такъв етап, че съм независим (реално никой не зависи от мен и аз не завися от никого), мога да предприема значително по-широк спектър действия. Но по природа съм доста отговорен човек и като имам собствена фирма, която не искам да затварям, защото ми харесва работата, собстсвено семейство, което не мога да зарежа или игнорирам и интереси, които са свързани с определена локация, изборът не е толкова свободен, рискът от грешка се увеличава.

По мое мнение не си рисков човек - както се вижда в описанието доста време и обяви сте видяли, а и е имало предварително период на "активация" при срещата със земята. Рисково щеше да е да купиш първата срещната къща без да си наясно какво искаш. Докато ти вече си била доста нясно и си огледала предварително.

Отделно от това, парите са важна част от "риска". При вас готова къща с огромен двор и постройки струва по-малко от нашата проектна документация. С парите за строежа мога да купя цялото село вероятно, при тия цени. Та не мога да си позволя да се лутам и да действам на принципа проба-грешка или "ако стане". Нямам и друго жилище, където са се върна в случай на проблеми. Докато при вас дори да беше пропаднала инициативата, нямаше да е кой знае какво сътресение, съотнесено примерно с мен.

Мисълта ми е, че смисълът на цялото обмисляне, списъци и планиране е да се минимизира началния риск. Ако при мен е 100 единици, вярвам, че съм го намалил на 30. Докато при теб е бил 10 и с подбора на имоти си го свела на 5. Естествено тези цифри са измислени, но са резултат от възприятието ми за обстоятелствата (а и чета блога ти от самото начало).

А и в групата във ФБ по темите можете да видите, че има цялостно два типа хора, групирани по "ниво на риска" - с почти нулев риск са тези на средна възраст и нагоре, без ангажименти към семейство, деца, бизнес и локация, свободни да правят каквото искат и другите, които са млади семейства, с по 1-2 деца, с по 1-2 кредита, удобна и доходоносна работа в града, за които рискът е много висок и от там нерешителността и нежеланието да действат.
"Yes I know my enemies! They're the teachers who taught me to fight me! Compromise, conformity, assimilation,
submission, ignorance, hypocrisy, brutality, the elite. All of which are American dreams."
-RATM, 1992

Потребителски аватар
sarnela
Мнения: 108
Регистриран: ср дек 06, 2017 2:32 pm

Re: Мястото, което търся...

Мнение от sarnela » вт мар 13, 2018 4:44 pm

Боби Димитров написа:
пет мар 09, 2018 1:10 pm
Друг положителен резултат беше този материал, който списах. Над 50 човека са ми писали мейл във връзка с него и смятам, че съм помогнал на всички.
Четем го на глас и се дивим. Благодаря ти, Боби! :) После ще пиша с въпроси.

Отговори