След като редях списък от критерий,положителни и компромисни варианти,стигнах до следният простичък извод:
Човек е човек,не защото е на перфектното място,но когато осъзнае че е перфектен и всяко място е перфектно.
Човек е устроен така,че липсата да подсилва устрема.Когато е угодено на егото,устрема просто не се появява,а дори да се появи,бързо изчезва.
Човек където и да иде винаги е на перфектното място.Дали ще има гледка към красиви хълмове или към стопанска постройка,нищо извън нас не ни носи мир и спокойствие така както самите ние.Докато това основно качество не е в пълна сила,изразходената напразно енергия ще е поредната загубена устременост.
И от не малкият си опит знам,че общност с правила и догми не се гради.Ти или се свързваш с другите или не се свързваш-това е тежкият ти избор.
Разисквах вариантите относно правова гледна точка за създаване на общност.Толкова крехка е тази черупка,че не капки дъжд,а капки роса в миг могат да я сринат,щом стане някому неудобна,а в България за съжаление или щастие,не е рядко явление.
И не като реалист който гледа фактите,а като неутрално същество виждащо илюзията на Недогъделичканото его осъзнах за себе си,че не сме дораснали до толкова,за да сме наивно-вярващи,че от готовите цветове ще правим чуден медец.А просто да насадим красивите цветя без тяхната естествена природа,би било красиво,като в модерните цветарници,но без истински аромат,без истински контраст,без естествено съдържание,но с красива картина и висока цена.
Аз избрах за себе си старото българско село,не за да заживея просто като обикновен ''стандартен'' селянин,а за да не се затварям в дизайна на егото,което би ме лишило от най-красивото-любовта.
Да си енергийно независим,но зависим с останалите невъзможни зависимости си е чист душевен егоизъм и това доказано не води до добро,но до поредният затворен цикъл,в който няма истинско развитие,но има егоистично удовлетворение на преждевременно избраните социални театрални роли,с ясно начало,но изигран сценарий..
Аз избрах за себе си среда,подобна на обичайната,за да мога с ново възприятие непознато за старото възприятие да преобръщам всичко старо и негодно в ново но пълноценно,от което всеки да има своята полза и доверие в което,за да се изправи сам пред себе си в огледалото.
Моята общност е в сърцето ми.Моето семеиство е в сърцето ми.Моето възприятие е в сърцето ми.Впрегнал умът си аз просто балансирам двете страни,без който баланс те няма как да оцелеят,още повече развиват и усъвършенстват.
Старото разбиране за собственост е ценно,но погледнато с ново разбиране за единение,то е безценно,предоставящо възможността за избор във всеки един момент спонтанно и свободно.
Нека спрем да вярваме на пророчества и учители,не защото не са прави,а защото бягайки от ''възможните сценарий'' нии само ги приканваме още повече към себе си.Това че си на 600 метра надморска височина не те прави защитен,прави те безсилен да се изправиш пред себе си.
Това,че си в южна България не те прави по сигурен,прави те крайно уязвим.
Учителите и пророците не са се раждали за да ни избавят,а за да ни подготвят да приемем живота без страх.
Дали ще си на полето или в планината,щом ще има катаклизми,никой и нищо не може да те защити ако съдбата ти е различна от това което си представяш.
Смелостта не се учи в сигурните обятия на егото високо в планината,смелостта се изучава на полето,въоръжен с неприкосновеност и липса на страх,готов за саможертва.
Вярата не се калява във планината,вярата се калява срещата със смъртта,неизбежната.
Мъдростта не е в старите книги,а в отношението ти към теб самият в тежки времена.
Любовта не е чувството на удовлетвореност,но онова отношение към себе си и околните,в което липсва страх и смелост и мъдрост и вяра,а просто единение и свързване.
Разбира се,че прекалих с писането,не заради друго,а за да искарам от комфорта събудените.
Аз съм избрал за себе си простичко решение,село до търново,с отлични комуникации с автобус и влак,малко но спокойно,плодородно и с изобилие на вода.Гледките са полски но с широк небосвод,ниска надморска височина,девствени поляни и не ефтина първокачествена земя.Има ефтини имоти и условия за създаване на малък рай.
Практичността е моят приоритет.Условията са важни,но само вторестепенно.Отношението е това което носиш в себе си е най-ценното качество и приоритет.
Сигурно няма,има риск,и то голям.Въпроса е до колко си готов да се впуснеш в приключението и с кого?
Със Здраве!
