Мястото, което търся...

Описваме кой как си представя общността - място, устройство, отношения, хора и т.н.
Боби Димитров
Мнения: 36
Регистриран: вт фев 20, 2018 1:19 pm

Re: Мястото, което търся...

Мнение от Боби Димитров » вт мар 13, 2018 10:05 pm

И аз благодаря, видях ти коментара в блога също.

Моето непоискано мнение: изчакайте още няколко години и тогава действайте. Обстоятелствата променят мирогледа коренно. Аз бих желал децата ми да израстат от малки в тази среда, но при вас, с 4 (?) броя и най-малката на 9, процесът вече е доста напреднал и не зная дали няма да има сътресения. Вероятно добър преход ще е "виладжийството" с градска пъпна връв в идните 10тина години. При всяко положение ще е интересно да споделиш процеса като му дойде времето.
"Yes I know my enemies! They're the teachers who taught me to fight me! Compromise, conformity, assimilation,
submission, ignorance, hypocrisy, brutality, the elite. All of which are American dreams."
-RATM, 1992

Потребителски аватар
Радалия
Мнения: 53
Регистриран: съб дек 30, 2017 5:21 pm

Re: Мястото, което търся...

Мнение от Радалия » пет мар 23, 2018 6:04 pm

За тези, които търсят Мястото, създадох тази таблица на база отговорилите на формуляра:
https://docs.google.com/spreadsheets/d/ ... sp=sharing
При интерес към определено място, можете да се свържете с мен или Велко Христов за контакт с конкретния жител.

Потребителски аватар
Людмил
Мнения: 53
Регистриран: пет мар 23, 2018 9:20 am
Местоположение: София

Re: Мястото, което търся...

Мнение от Людмил » съб мар 31, 2018 10:55 am

Здравейте,

Аз си представям мястото подобно на идеалния вариант на Сърнела, само че в малко по-голям мащаб като брой хора. Защо ли? Защото и аз съм от онези, които си мечтаят всичко да се случи бързо и лесно. Към нейните критерии за място и още преди да се населя там бих добавил следните неща:

1) Добра охрана на мястото с камери, сензори за движение и жива охрана от хора

2) Училище до 12ти клас

3) Хранителен магазин, аптека, желазария, строителни материали, домашни потреби (дрехи, обувки, заведения и бижута не ме интересуват)

4) Организиран транспорт от общността за превоз на ученици, багаж, мебели и уреди - зареждане от други места / градове с неща, които ги няма в селището. Аз не искам да се занимавам да си купувам собствени возила като лек автомобил или камион. Това трябва да бъде част от общите блага за ползване от общността.

5) Здравен пункт с няколко медицински сестри и поне един общ лекар

6) Да се организира взимопомщ за строене на къщи и усвояване на най-необходимите занаяти и знания в рамките на общността без скъпи курсове и такси (това не е задължително, но желателно)

7) Да се организират добри условия за отглеждане на възрастни хора на ротационен принцип измежду нуждаещите се деца на възрастни (винаги има такива), така че всички да са доволни - и възрастните, и техните деца.

Сами разбирате, че за да не бъдат моите допълнителни желания утопия, е нужен по-голям начален капитал и сдружение с набирателна сметка, което да гарантира сигурността на вноските на всчики членове на общността / респективно на сдружението. В този смисъл общността трябва да наброява минимум 200 човека. Колкото повече, толкова по-малки биха били началните вноски и месечния членски внос към сдружението с идеална цел. Аз не съм адвокат, но ако има, нека да каже дали, ако произвеждаме в рамките на общността храни за лична консумация, може да се възползваме от член 1 ал. 3 от Закона за храните

В този смисъл може ли общността да си има мандра за лична консумация и да не се съобразява с всички изисквания по този закон? Тоест аз от самия закона не разбирам в какви рамки може да произвежда общността за лична комсумация (виното и ракията не ме интересуват).

А иначе, ако споделяте моите идеи, пишете на личния ми E–Мail за допълнителни уговорки: ichbin@abv.bg

Аз съм намерил едно място, което е близо до София (на гърба на Витоша, на 35КМ от София), полупланиско - става за овощни дръчета, има училище с организиран транспорт до него от държавата. Има достатъчно простор и същевременно гори. Има вятър за ветрогенератори. Има чудесна панорамна гледак към Рила. На южния склон на Витоша. Има достатъчно вода. Единственият му недостатък е, почвата не е чернозем, а е след трета категория. Т.е. не е силна като в Дунавската равнина и Горнотракийската низина, но пък е по-подходяща за плодни дръвчета от тях. Там стават добре: ябълки, сливи, круши, картофи, магданоз, пресен лук и чесън и тиквички и подобни. Тревата е гъста и хубава (полуипланинска) за овце, кози, крави, коне и магарета, биволи, кокошки, пуйки и подобни. По-хубава е от тази в низините за отглеждане на тревопасни животни.

Пак повтараям. Ако има желаещи, които споделят моята идея за солиден начален капитал чрез период на събиране (не търся богаташи, а много хора с относително скромни възможности), така че реално да си създадем всички удобства за нас и нашите деца на село, пишете ми на
E-Mail:

ichbin@abv.bg

Важно е да ми пишете, за да мога да разбера дали ще могат да се съберат достатъчно желаещи за идеята! Подробностите, които имам в предвид, ще можем да ги уточним допълнително тук, по E-Mail, на живо, по телефона или както намерим за добре :)

Поздрави на всички и весели празници,
Людмил

Анна
Мнения: 4
Регистриран: ср яну 31, 2018 8:21 pm

Re: Мястото, което търся...

Мнение от Анна » съб мар 31, 2018 5:52 pm

Kъм поста на Людмил,
Ако се опрости идеята ще е по-лесна за осъществяване. Т.е. да се прави стъпка по стъпка, като се следва естественото развитие на проекта. На първо време да се отложат като цел неща, без които може, от рода на училище, мед.пункт и магазини. Те могат да се ползват от съседни селища. Както и началната бройка хора ми се вижда голяма за начало.
Аз имам интерес за реалистичен вариант.
Най-добре е ако има заинтересовани да се направи среща на живо, при което е лесно да се обсъдят варианти.

Потребителски аватар
Людмил
Мнения: 53
Регистриран: пет мар 23, 2018 9:20 am
Местоположение: София

Re: Мястото, което търся...

Мнение от Людмил » нед апр 01, 2018 8:24 am

Точно така. МОже би не съм се изразил правилно. Нещата се развиват поетапно, но преди същинското заселване. Идеята е, че като стане самото заселване, ще имаме достатъчно удобства и защита, ще сме достатъчно много, за да осигурим нормално развитие на нашите деца. А до тогава можем да развиваме идеята, да събираме пари, да устроим някакво земеделие, места за лятна / вилни екскурзии / може и хижа с геотермално за туристи. Етапите са, както написах по-горе: сдружението, парите, земята и след това (пак етапно) алтернативни енергии, земеделсо прозиводство за лична консумация и търговия (за ООД), евентуално хижа за гости и т.н. С една дума когато усетим икономическия ефект от сдружението и започнем да имаме приходи и ползи (може да регистрираме и втора търговска организация), тогава ще имаме силата да се заселим със самочувствие във вече изградените ранчота, ферми и къщички. До тогава може да си организираме и сбирки на място, на зелено, да се събираме с опознавателна цел, да се сбллижим и опознаем, за да укрпнат взаимоотношенията ни на общност. Така, също по етапно, ще се получи и естествения подбор и всеки ще си прецени за себе си дали иска да участва или да се откаже още преди заселването. С един удар - три заека:

1) Ще имаме достатъчно време да набираме начален капитал

2) Достатъчно време да се опознаеме на живо и да дискутираме, за да преценим и за да укрепнат нашияте отношения или съответно (за някой) да се разтрогнат и да се сработим.

3) Достатъучно време да проверим рентабилността от икономическата версия за икономия от мащаба, експерименртирайки с по-малки и по-големи проекти в района върху земята

4) Достатъчно време да съберем повече желащи да участват и т.н.

И, ако нима достатъчно ентусасти, до няколко години ще можем да усетим силата на съединението и благотворното задружие, т.е задружието, което ще ни дава не само материални, но и духовни блага...

Боби Димитров
Мнения: 36
Регистриран: вт фев 20, 2018 1:19 pm

Re: Мястото, което търся...

Мнение от Боби Димитров » нед апр 01, 2018 8:29 am

:shock: 200 човека :shock: То 10 човека да се съберат е почти невъзможно, какво остава 200! Аз лично съм фен на утопиите, защото са интересно мисловно упражнение, но животът си минава в тяхното търсене, ако много си повярва човек. Това с "достатъчното време" е огромна илюзия. Ние 5 години само търсихме място. Още 5 почти са минали и все още не живеем там.

Иначе в нашите търсения Мърчаево, Драгичево, Студена, Боснек, Чуйпетлово и Ярлово сме ги изръшнали, но макар да не изглеждат далеч от София, има диспропорция между скоростта на стигане, удобствата, условията и цените. Ярлово - София център е 1 час плътно, примерно, особено сутрин и вечер като стане колоната е и повече. Имам роднини в Боснек, домати и чушки само в оранжерия, регулярна слана на 15-20 май.

Ние се се събрали няколко човека тук:
https://www.facebook.com/groups/3138170 ... 730055372/
"Yes I know my enemies! They're the teachers who taught me to fight me! Compromise, conformity, assimilation,
submission, ignorance, hypocrisy, brutality, the elite. All of which are American dreams."
-RATM, 1992

Потребителски аватар
Людмил
Мнения: 53
Регистриран: пет мар 23, 2018 9:20 am
Местоположение: София

Re: Мястото, което търся...

Мнение от Людмил » нед апр 01, 2018 8:42 am

Разбира се, че поетапно. МОже първо само една мандра да направим и да видим, че работи. След това сушилник за плодове и заленчуци и т.н. Етапите ще се решават на събрания с гласуване.... :) А бързината си зависи от нашата съзнателност и степен на задружност. Ако не ни стига акъла да се оргинизираме, и господ няма да може в кошара да ни вкара :)

В този смисъл най-важни са отношенията, които ще си изградим. Пари се събират, но читав човешки капитал - трудна работа. Тук трябва да се хвърлят най-много усилия. Иначе всичко е загубено и безнадеждно.

Потребителски аватар
Людмил
Мнения: 53
Регистриран: пет мар 23, 2018 9:20 am
Местоположение: София

Re: Мястото, което търся...

Мнение от Людмил » нед апр 01, 2018 8:55 am

Според мен проблемът не е в това, че не можете да намерите нищо подходящо. По-скоро трудно човек може да свикне с мисълта, че наистина има алтернатива, която е по-добра от матрицата. Матрицата с годините така ни е смляла мозъците, че днес ние много бавно и трудно сме в състояние да се отървем от тази промивка. Тя ни е направила бездейни, бездушни, безпомощни, себични и егоизтични.... Затова минават толкова години и нищо. Не че не може, но идеята трябва така силно да затупка в сърцето на всеки, че той да изгаря всеки ден от нея и да благославя хората, които се присъединяват.... Трябва жар, неугасващ хъс и силно желание. Иначе не става.

И в този смисъл. За да се опознаем по-бързо тук във форума (особено за по-нови като мен), хубаво би било всички да си сложат по един портрет на лицата като мен и Радалия. Така ще свикнем по-лесно един с друг. Пък живата връзка -да, тя си остава най-добрата....

Ето например ти Боби - може да си бил на последната асамблея, а може и да не си бил. Аз като посетител за първи път не съм много сигурен и не мога да се ориентирам. Утре ще мога, но ще дойде някой друг нов след мен. Нека помислим за възможно най-бързото и лесно опознаване между хората с всички възможни средства на психологията, социологията и техниката, с които разполагаме днес. Това би ускорило процеса значително.

Боби Димитров
Мнения: 36
Регистриран: вт фев 20, 2018 1:19 pm

Re: Мястото, което търся...

Мнение от Боби Димитров » нед апр 01, 2018 9:58 am

Не съм бил, тъй като за мен лично тези събития са ненужни - нашето място е намерено, нашата общност се гради, действаме със жар и хъс, иначе не става. От действане не остава време да блея на асам-блея.

За направата на мандра по БАБХ правилата си пригответе 200к лв и отделно готова постройка. Свирен мач.
"Yes I know my enemies! They're the teachers who taught me to fight me! Compromise, conformity, assimilation,
submission, ignorance, hypocrisy, brutality, the elite. All of which are American dreams."
-RATM, 1992

Потребителски аватар
Людмил
Мнения: 53
Регистриран: пет мар 23, 2018 9:20 am
Местоположение: София

Re: Мястото, което търся...

Мнение от Людмил » нед апр 01, 2018 12:31 pm

Аз пък познавам лично няколко овчара, които си правят чудесно сирене и кашкавал в промишлени количества в домашни условия и никой не ги пипа с пръст. Щом те могат, защо и ние да не можем? Кой ще може така лесно да докаже къде е границата между домашни условия, за които се говори в закона за храните. Там се кава, че:

"(3) Този закон не се прилага за първичното производство на храни за лични нужди и за
приготвянето в домашни условия, обработката или съхранението на храни за лична
консумация."

Та ние ще си правим сирене в домашни условия за лични нужди. Това е недоказуемо, ако се прави в една голяма селска къща вътре в селото, а не в селскостопански цех. А аз какви овчарски къщи съм виждал - цели замъци. Вътре място за стока, в гаража и тир ще влезе да товри / разтоварва. Не зная държавата как ще прокара тук границата. Та от въпросните овчари си купувам редвоно всякакви млечни продукти и никой не ги пита за документи. Няма данъци, няма разрешителни, няма нищо. Въпреки, че те продават, а ние може и да не продаваме. "А количетвсото?" - ще попита някой. Не може да се определи, защото всички знаем, че голямата къща може да регистрира и 4 домакинства. Освен това сиренето, когато узрее хубаво, може да изкара и една година, без да се развали. Така че тук количетсвото е мноого разтегливо понятие. Ами ако си направим четири нарочно измислени гоеми къщи с малки гарсионерки вътре за по пет домкинства? Какво ще каже държавата? Нима не мога да изям по 1 килограм обесолено сирене средно на ден ли? Мога и още как. Не че ще го изям де, но ще ми хванат... Моля тук някой компетентен, който е по-запознат с производството на сирене и кашкавал, да разясни как овчарите го правят в къщите си и никой не ги спира и дали ние можем по същия начин. Аз не зная. Само споделям това, което съм видял като потребител.

Поздрави,
Людмил
Последна промяна от Людмил на нед апр 01, 2018 12:53 pm, променено общо 3 пъти.

Отговори